Вики черпи на 11 ноември, на Свети Виктор, с име, което в пълната си форма значи „победа“. Църковен празник е, без народен обичай — трапезата и телефонът вършат останалото.
Вики черпи на 11 ноември — денят на Свети Виктор. Празникът е църковен, без отделен народен ритуал, вписан точно на Викторовото име: само литургия сутринта и телефон, който звъни от обед нататък с все същото „честит имен ден“. Мнозина Вики носят зад галеното име по-дългата Виктория, но на този ден кратката форма е тази, която черпи.
Вики е умалителна форма на Виктория — и по-рядко на мъжкото Виктор, — сведена до две срички, които всеки произнася без грешка. Коренът е латинската дума за победа, същата, която римляните издигнали в богиня на триумфа, Виктория. От същото гнездо растат Виктория, Вика, Тори и Викторина; Вики е най-късата и най-разговорната форма от цялото семейство — тази, с която те викат приятелите, не гишето.
Светецът зад деня е Свети мъченик Виктор Дамаски — римски войник християнин от втори век, който отказал да се отрече от вярата си и загинал под мъченията при император Антонин. Според житието млада християнка на име Стефанида, която гледала мъченията му, видяла два светли венеца да слизат от небето, изповядала вярата си и също загинала — победа, платена два пъти.
Мъжкото Виктор значи „победител“, а женското — „победа“: един корен, две лица на едно и също нещо. Тъй че Вики носи, макар и умалено, същия обявен предварително триумф. Има ирония в това име на победата да седи върху мъченик — човек, който на земята губи всичко, а печели чак в небесната сметка.
В народния календар 11 ноември всъщност не е на Виктор, а на съседа му по дата — Свети Мина, — покрай когото започват и Вълчите празници, Мратинците. Обичаите с вързаните ножици и обредната пита срещу вълка са на свети Мина, не на Виктор; Вики празнува в сянката им, без свой ритуал, само с гости и почерпка. Тъкмо това я устройва — име без фолклорен товар, свободно да прави каквото реши.
В кючешкия прочит денят на Вики е тих празник в шумен месец. Ноември е сив, гостите идват с мокри обувки и оставят чадъри в антрето, а победата, вписана в името, се свежда до това някой да напълни чашите и да пусне музиката малко по-силно. Вики не воюва за нищо на 11 ноември — просто черпи; а да събереш масата в най-мрачния месец и да я разсмееш е предостатъчна победа за един делник.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се събира първа и си тръгва последна. Орк. Здравец — Газ-Спирачка задава ритъма на вечерта — ту газ, ту спирачка, точно като кючека. Орк. Кристали — Харчи пари е за широкия жест на черпещия, който на своя ден плаща, без да брои. Взети заедно, трите минават през купона от край до край — от събирането, през ритъма, до последната изхарчена банкнота.
Денят на Вики свършва в ранната ноемврийска тъмнина, отбелязал една победа, за която не е трябвала война. Име без обичай, но с пълна маса; кючек без голям повод, но точно навреме — а понякога това е целият триумф.
Пожелания
Вики е умалено от Виктория, а тя — от латинската богиня на триумфа; тъй че носиш победа, свита до две срички, с които те викат приятелите, не гишето.
Име на победата, кацнало върху войник, който я спечели чак с живота си под мъченията — ти печелиш по-евтино, като напълниш чашите преди гостите да са свалили мокрите обувки.
Свети Мина, съседът ти по дата, е истинският именник на 11 ноември — покрай него тръгват Мратинците; твоето име няма собствен ритуал, нито обредна пита, нито забрана, тъй че си свободна да празнуваш както решиш.
В житието победата на твоя светец се удвоява — Стефанида гледала мъченията, видяла два венеца да слизат от небето и загинала след него; твоята версия е безкръвна: печелиш я, като просто доживееш вечерта, не като умреш за нея.