Виктории черпят на 11 ноември — денят на Свети Виктор от Дамаск (II в.). Виктория е латинска дума за победа — добро име за стартова позиция.
Виктория е име, което буквално значи „победа“ — едно от малкото кръщелни, които обявяват резултата, преди носителят да е направил и една крачка. Викториите черпят на 11 ноември, започвайки всяко представяне с вече спечелен мач, за който още никой не помни да е бил игран.
Името идва от латинското Виктория и значи „победа“ — същата дума, която римляните издигнали в крилата богиня на триумфа, с арки и колесници. По българските земи същата тази победа днес черпи в блок и вдига тост с уредба вместо триумфална арка — понижение в декора, не в амбицията. От корена растат Вики, Вика, Тори и Викторина, цяло семейство, скроено около идеята да се побеждава.
Светецът зад празника е свети мъченик Виктор Дамаски — войн-мъченик от втори век, чието име дели корена с женската Виктория. Иронията е трудна за пропускане: име, което значи „победа“, кръстено на човек, който в земната сметка изгуби всичко — екзекутиран за вярата си, при това без реванш. В християнската аритметика това пак се води печалба, само че осребряема доста след крайния съдия, а не на място.
Като име на победата Виктория носи почти нахален оптимизъм. Родителите, които кръщават дъщеря си така, ѝ поръчват да побеждава — в живота, в изпитанията, в каквото се захване, и го вписват направо в кръщелното, за да няма спорове по-късно. Малко имена стартират с толкова ясно заявена посока; повечето хора трупат самочувствие с години, а Виктория го получава наготово от гишето по кръщаване.
В народния календар празникът пада в тъмния ноември, недалеч от Архангеловден, сред поредица есенни имени дни, и точно есенната сивота прави триумфалното име още по-желано — светло петно в най-мрачния месец. В кючешкия прочит денят на Виктория е празник на победата, честван без нито един спечелен мач за подкрепа. Вики, Вика и Тори черпят с достойнството на име, което вече е обявило изхода, а кючекът поема момента, в който голямата амбиция на името се предаде на съвсем непретенциозното веселие.
Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за пъстротата на трапезата, малко цвят срещу ноемврийското сиво. Валдес — Жега е за топлината, търсена напук на сезона, който вече е загубен по календар. Руслан — Горе на черешата е за победоносното, приповдигнато настроение на деня. Взети заедно, трите минават през целия ден — от пъстротата, през топлината, до триумфа, който така и не уточнява над какво е спечелен.
Денят на Виктория свършва в дълга ноемврийска вечер, отбелязала името на победата с подобаващ, макар и съвсем невоенен размах. Мъченикът спечели, като изгуби; името задържа триумфа въпреки това; а кючекът изпрати Виктория през есенния ѝ ден на победи, за които квитанцията все така липсва.
Пожелания
Носиш име, което значи „победа“ — започваш всяко представяне с обявен вече резултат, преди да си направила и една крачка. Рядко предимство с толкова малко заслуга.
Кръстена си чрез Свети Виктор — войн-мъченик, екзекутиран за вярата. Име, което значи победа, закачено за човек, който в земен план изгуби всичко.
Римляните направиха от думата в името ти крилата богиня; днес тя черпи в най-мрачния месец с уредба вместо триумфална арка. Понижение в категорията, не в шума.
На хартия печелиш всяка година още преди да е почнала — само дето кръщелното забрави да уточни над какво точно е победата.