Жоро е най-свойската форма на Георги и черпи на Гергьовден, 6 май — денят на агнешкия курбан, здравеца и армейския парад. Три кючека са готови да го изпратят през деня.
Жоро е късата, ежедневна форма на Георги и дели с него Гергьовден на 6 май — денят на печеното агне, на здравеца по портите и на парада на Българската армия в София. Име, което цяла България носи под някаква форма, а в „Жоро“ звучи най-непринудено.
Името идва през Георги от гръцкото georgos — „земеделец“, човекът, който обработва земята. Зад късото, свойско „Жоро“ стои същият селски корен, само облечен в най-разговорната си дреха. От Георги растат и Гошо, Геро, Ганчо, Генчо, а до Жоро стоят Жоре и Жорко — същата свойска челяд, но Жоро е формата с най-малко официалност и най-много двор.
Жоро няма собствен светец — дели покровителя на пълната си форма, свети Георги Победоносец, воинът-змееборец, закрилник на овчари, войници и на цялата армия. Пълната житийна история стои на празничната страница; тук името стига само дотам, че да обясни защо Жоро черпи на най-многолюдния пролетен имен ден, когато всеки втори мъж приема поздравления, а телефонът звъни от сутринта. Георги е едно от най-разпространените мъжки имена в България, така че на 6 май празнува буквално всеки вход — а Жоровците са неговата най-свойска фракция.
На Гергьовден се коли агне за курбан, берат се здравец и коприва, окичват се порти и хамбари за здраве и берекет. Рано сутрин някои се търкалят по росата за здраве, другаде вадят люлки и се люлеят за берекет — обреди, които Жоро наблюдава между две отпивания, без да бърза да се включи. Кръстен на светеца на овчарите, той попада право в средата на този пасторален театър — стои до скарата с чаша в ръка, докато агнето се върти, и приема ролята на именик, сякаш е роден за нея.
В кючешкия прочит Гергьовден с Жоровците е ден на едрия мащаб — държавен празник, войнишки парад и семеен курбан, натъпкани в един 6 май. 6 май е и Денят на храбростта, празник на Българската армия по указ от 1880 г., така че по традиция над курбана прелитат и военни самолети. Интернет дори обича да класира Георгиевците: там Жоро минава за готиния, а Гошо — за безличния; същото име, две репутации, разделени от чист късмет. Кючекът идва точно когато официалната част свърши и трапезата поеме нещата в свои ръце.
Орк. Здравец — Газ-Спирачка носи името на самото гергьовденско цвете и енергията на деня — ту газ, ту спирачка, като всеки празник, който не знае кога да спре. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за тоста на трапезата, за момента, в който чашата иска още. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самоувереността на готиния Жоро, който кара празника по свой начин. Взети заедно, трите минават през целия ден — от здравеца и газта, през тоста, до спокойната суета на именика.
Гергьовден с Жоровците свършва в топла майска вечер, с угаснала скара и празни чинии от курбана. Агнето беше изпечено; парадът се разотиде; кючекът изпрати Жоро през пролетния му ден на агнешко, здравец и една репутация пред Гошо.
Пожелания
Носиш най-свойската форма на светеца-воин — толкова свойска, че на 6 май над курбана прелитат военни самолети, а ти дори не вдигаш глава от скарата.
Интернет отсъди: Жоро е готиният, Гошо — безличният; едно и също име, две репутации, разделени от чист късмет — и цяла вечер ще ти напомнят коя ти се падна.
На Гергьовден хората се търкалят по росата за здраве и се люлеят за берекет — а ти, кръстен на светеца на овчарите, пазиш само обреда да стоиш до агнето с чаша в ръка.
От цялото тежко, държавно Георги на теб се пада най-олекотената форма — Жоро, това, което ти викат чак след като парадът е свършил и вратовръзките са разхлабени.