Олиото поскъпна двойно, после се върна на старата цена — но усещането не се върна. Кючекът не следи ценовите индекси, защото за него нищо не е изненада и никога не е било.
Касата е арената. В България двуцифрената инфлация от 2022 г. удари кошницата с осезаема точност: олио, брашно, яйца се удвоиха в рамките на месеци, не на години. Пенсионерът с фиксирана пенсия в ръка изведнъж правеше математика на живо пред рафта — не от навик, а от необходимост. Калкулаторът на телефона стана стандартна касова принадлежност. „Едно време с един лев купувах чувал“ е достоверен спомен, не само носталгия: реалната покупателна сила на фиксираните доходи спада при всеки инфлационен пик. Инфлацията не пита дали имаш резерв.
Кючекът е звучал на пазари, сватби и помени, когато парите са имали различни имена — левове, марки, долари — и винаги е бил по-евтин от хляба. Сашка Васева — Левовете в марки е архивен документ за валутния страх. ЗАРКО — 52 ле'а разходи брои без сантимент. Тони Дачева и орк. Кристал — Бедни и богати описва двата края с хирургична точност и без предпочитание. Росица Пейчева — Дай ми тате малко парички е задала въпроса, преди инфлацията да го е направила задължителен.
Пожелания
Дано цената на олиото да спре да служи като маркер за цивилизационен упадък.
Нека калкулаторът на телефона да не е най-използваното приложение на касата.
Дано пенсионерската математика да излиза поне в едната посока — достатъчно е само веднъж.
Нека „едно време беше по-евтино“ да остане носталгия, а не финансов план.