Отборът изгуби. Кючекът знае — свирил е на тоя резултат от 1998-а насам. Не се изненадва.
България не се е класирала за Световно от Франция 1998. За Европейско — от Португалия 2004. Двадесет и две години са много, но в кръчмата след мача никой не ги брои: в кръчмата се обяснява точно защо сме изпаднали и кой носи вината. Листата е дълга и включва рефера, треньора, президента на БФС, конкретния централен защитник и — ако има второ наливане — цялата система от 1989-а насам.
Резигнацията е практикувана. „Нормално е“ е официалната позиция — произнася се с тона на човек, обяснил го 40 пъти и спрял да очаква друго. Изненадата идва само когато отборът спечели и тогава никой не знае как да реагира: два часа несигурни постове в социалните мрежи, после всичко се нормализира. Кючекът е по-подготвен от феновете — той не чака квалификации, за да свири.
„Мъка“ на Орхан Мурад е за тоя точен следобед. „Оф, оф“ на Сашо Роман разбира разочарованието по-добре от всеки коментатор. „Фалшиви Сълзи“ на Тони Стораро е за всеки, показал флаг пред камерата. „Heroes“ на Орк. Димо бенд — за отбора, при който тази дума е стабилна ирония.
Пожелания
Дано кръчмарят не изключи звука след финалното свиркане.
Нека анализът продължи поне до третата бира — там е истинската тактика.
Дано следващата квалификационна кампания да свърши по-различно, иначе пак ще трябва обяснение.
Кючекът да издържи два часа по-дълго от търпението.