Има кючек и за деня, в който осъзнаваш, че ти трябва лекар, не баба. Да решиш да потърсиш помощ не е лесна работа. Кючекът е за пътя до кабинета — или за пътя обратно.
Преди да стигнеш до кабинета, минаваш през съветите — баба, ракия, духовен наставник с неустановена квалификация, „стегни се, бе“. Кючекът ги познава всичките, свирил е на по-лоши поводи. Решението да отидеш при специалист не е очевидно в страна, където терапията все още е код за „луд“. Ето защо записваш час тайно и казваш на семейството, че имаш зъболекар. В чакалнята седи и господинът с вратовръзката — явно пак при зъболекаря.
Самата първа сесия е оценъчна: терапевтът събира история, формулира работна хипотеза и двамата уговарят рамка — честота, цели, конфиденциалност. Не е лечение. Начало на договор е. Здравната каса рядко покрива частния кабинет, затова цената е бариерата, която стигмата не е — или е, само по-скрита. От предложените кючеци — „Паника“ на Галена е точна не като ирония, а като диагноза на деня. „Микса на народа“ на Насти и приятели е цялото — объркването, историята, шумът. „Бордо“ на Орк. Фанта е звукът, когато излизаш след сесията и вземаш ключовете.
Пожелания
Дано терапевтът да не попита „как се чувствате“ в първите тридесет секунди.
Нека семейството да не се обади точно в 18:00 да пита как е зъболекарят.
Дано чакалнята да е тиха и господинът с вратовръзката да не те заговори.
Нека цената да не е единственото нещо, за което мислиш на изхода.