Плуването е безспорно добро за гръбнака, ставите и сърцето — всички специалисти са единодушни, което рядко се случва. Кючекът го знае отдавна: ритъмът 9/8 се брои по-лесно от дишането при кроул. Пречката не е спортът. Пречката е басейнът.
Басейнът е разделен на платна: бавно, средно, бързо. На теория. На практика — бабите от аква-аеробиката заемат плиткия край до 11:00 и вият в такт с инструктора, мъжът с шапка и очила прави бруст в бързото платно със скоростта на зреещ плод, а кроулистът с татуираните рамене не те е видял и никога няма да те види. Ортопедът ти е написал „плувай три пъти седмично“, без да е бил в общински басейн от 1998 г. насам. Хлорът обезцветява костюма след петнадесетото влизане — но това е по-бързо от опашката при ортопеда.
Самото плуване работи. Пълно натоварване, нулев удар в ставите, температурна регулация включена. Кючекът се вписва в логиката: „Потоп“ на Орк. Армани е единствената песен с правилния метафоричен потенциал за съблекалнята след тренировката. „На море“ на Орхан Мурад е за хората, за които морето е по-добро от басейна — те са прави. „Gipsy Camp“ на Рико Бенд е за платната, защото ритъмът не пита за разрешение. „6 без 10“ на Орк. Империал е за момента, в който разбираш колко точно минути са останали до затварянето.
Пожелания
Дано бавното платно да е бавно само на теория и ти да се окажеш бързият в него.
Нека хлорът да е пощадил поне очилата — костюмът е друга тема.
Дано ортопедът да е имал предвид морето, когато е казал „басейн“.
Нека „Потоп“ да свири в съблекалнята и никой да не пита откъде.