Солта е за изобилие, хлябът е за ситост, ракията е за смелост. Кючекът е за всичко останало. Редът не е задължителен.
Поливането на нов дом е, освен ритуал, и списък — ракия или вино, наредена трапеза или поне нещо от чантата, компания, която не е отказала, хляб, сол, мед ако ги е купил, домашна баница ако майка му/майка й е дошла, музика от телефона докато не се намери колонката, разговори на кардинални теми като „диванът трябва ли да гледа на юг“ и намирането на правилната позиция за хладилника. Всичко в рамките на едно събиране, без предварителен ред. Присъствието е ритуалът — всичко останало е детайл.
Ритуалното влизане в нов дом в България следва неписани правила с широко разпознаване: хлябът носи насъщния, солта носи вкус, медът — сладост на живота. Тези три елемента се внасят преди мебелите, преди да е наредено всичко, защото редът на символичното предхожда практическото. Дрянова пръчка — ако някой е успял да я набави — е за здраве и твърдост. Водосветът с поп е по-формалният вариант, предпочитан в провинцията и в по-религиозните семейства. В по-тържествения вариант всеки в стаята държи запалена свещ — за светлина и благослов. Ракията или виното следват по-бързо от свещта в повечето случаи.
Поливането е по-демократично от водосвета: не изисква свещеник, не изисква дата и час, не изисква предварително договаряне. Изисква само присъствие — и то е достатъчно. Ракията е удобна, защото не се пита за сорта. Виното изисква малко повече социален консенсус. Бирата е за по-малкото събиране или за по-горещите дни. Шампанското е за новата собственост или за апартамента с акт; за наемния — обикновено нещо по-скромно. Статусният елемент на поливането е реален, без да е снобски — шампанското за собствеността е напълно оправдано, без да е задължително.
Орлин Памуков с „Кетчуп и майонеза“ отваря вечерта там, където тя наистина започва: около маса, на която седят двама, а останалите ядат прави. Алчо с „Комшийката“ е застраховката за после — поканената съседка утре няма да е тази, която звъни заради шума. Кючекът влиза официално с „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд, когато колонката най-после е намерена и телефонът се прибира в джоба. Галена с „Дяволът ме кара“ поема отговорността вместо всички в стаята, а Кали с „Медовина“ връща меда от ритуала на масата, този път в чаша. Поливането и кючекът споделят природа — и двете са за присъстващите, не за отсъстващите.
Пожелания
Хлябът, солта и медът са редът — нищо не се пропуска
Дрянова пръчка е по желание, но традицията оценява усилието за намирането ѝ
Ракията не чака разрешение — тя знае кога е моментът
Пожелаваме добри съседи, тихи тръби и стабилен интернет
„Дяволът ме кара“ на Галена е задължително — разопаковането не се върши само
Поливането е ритуал за живите, не за мебелите