Ден на труда

По социализма Първи май е имал транспаранти, шествия и задължително присъствие пред трибуните. Сега има барбекю, задръствания към Витоша и Черно море и опашки при касата на всяка бензиностанция по пътя. И двете версии са документирани, и двете имат своя характер. Разликата е предимно в транспарантите.

Първи май — Денят на труда — се чества в България от края на XIX век, свързан с международното работническо движение. Официален неработен ден е от 1939 г. По социалистическия период е бил централен партиен и държавен празник с масови демонстрации и официални чествания. След 1989 г. профсъюзите продължават да организират митинги и шествия в по-големите градове, но основният начин, по който денят се отбелязва в момента, е като ден за излет сред природата, барбекю и кратко пътуване. Първи май е обичайно начало на майската ваканция — в съчетание с 6 май Гергьовден и понякога 24 май, майският период дава достатъчно почивни дни за кратка почивка. Задръстванията към планинските и крайморски курорти в петък преди 1 май са устойчиво явление и не изненадват никого. Съчетанието с Гергьовден на 6 май дава потенциал за шест до осем дни отдих при правилна организация на работни дни — потенциал, ползван с последователност от значителна част от работещото население.

Кючекът и трудът имат дълга история в България. Нито сватбите, нито сборовете, нито посрещането след гурбет са ставали без музика — и музиката е правела труда по-поносим и почивката по-заслужена. Денят на труда е повод за равносметка: колко е свършено, колко остава, колко от свършеното е с добра музика на фон. кАЙсетка наблюдава, че съотношението се подобрява от десетилетие на десетилетие, независимо от транспарантите или от отсъствието им. Денят на труда се чества официално от края на XIX век, а неработеното от 1939 г. насам — факт, по-стар от повечето хора, четящи тези редове, и по-устойчив от повечето трудови реформи, минали оттогава насам.

Picks-ите за 1 май носят пролетния и почивен характер на деня — не тежки, не тревожни. „Индиански“ на Орк. Козари работи за деня на излета сред природата — ритъм за поляната, за автомобила, за огъня. „Гурбетчии“ на Мечо Ментата и приятели е за работниците, черпещи почивен ден след труда — тематично точно и без допълнителна интерпретация. „Комбайна вършачка“ на Орк. Камчия е за Деня на труда с директна тематика — заглавието е буквално за земеделския труд, почитан на 1 май. Тони Дачева и орк. Кристал с „Сладка работа“ затварят за онези, на които трудът е приятен и заслужен — оптимистичен финал за деня.