На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор и България се завръща на картата. Денят е официален неработен от 1990 г. Шипка посреща факелни шествия; кючекът прави каквото кючекът прави — но вече на свободна земя.
На 3 март 1878 г. Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, слагат край на Руско-турската война от 1877–1878 г. и връщат България на картата след близо пет века отсъствие. Пет столетия под чужда власт приключват с един подпис — а благодарността на държавата закъснява прилично: официален неработен ден 3 март става чак през 1990 г. Подписът отне един ден; почивката за него се точеше още сто и дванайсет години.
Официалното честване е на Шипка — факелно шествие, венци, военен парад в София, трикольорни значки. Церемониите се въртят из Шипченския проход, Стара Загора и Плевен, всяко от които пази конкретна памет за конкретни битки и конкретни имена. Това е денят, в който държавата, която иначе бави пенсии и ремонти с години, се появява точно навреме, облечена в униформа, за да напомни, че историята все пак я е бивало в нещо. Един ден годишно институциите работят безупречно — стига работата да е венец.
Странното е, че тази памет се държи и без държавата да я тика отзад. Шипка, опълченците, освобождението от османско владичество — всичко минава през всяко поколение от детската градина нататък и присъства в националния разказ последователно вече близо сто и петдесет години, устойчиво като народна песен, която никой не помни да е учил, но всеки знае наизуст. Не всяка страна има ден, който децата, тийнейджърите и пенсионерите помнят едновременно и без принуда. Ние имаме — може би защото историята за веднъж е достатъчно ясна: имало е робство, свършило е, останалото са детайли.
Picks-ите за 3 март носят балкански корен без сковаността на официалния тон. „Heroes“ на Орк. Димо Бенд е точният заряд за деня на героите — ритъм, не реч. „Бедни и богати“ на Тони Дачева и орк. Кристал пасва на договор, който с един подпис размести карти и съдби — точно контрастът, който заглавието обещава. „Левовете в марки“ на Сашка Васева е за онези, които обичат прямотата без подтекст — заглавието е цялата сметка, без обяснителна бележка. А „Кючек Перелик“ на Орк. Царски Извор затваря с балканска ритмика — точно това, което кючекът е правил по тези земи от векове, надживял и султани, и договори, и всяка граница, която някой някога е чертал отгоре им.
Пожелания
3 март е денят, в който България се върна на картата — пет века отсъствие, приключени с един подпис
Шипка, факли, венци: редът е стар и работи по-изрядно от повечето неща в тази държава
Честванията са безплатни; свободата — тя не беше
От 1878-а насам сме свободни, а малко неща тук изкарват толкова дълго без ремонт
Националният празник заслужава момент тишина — колкото кючекът да си поеме дъх преди следващия такт
ЧЗВ
Какво се е случило на 3 март 1878 г.?
От кога 3 март е официален неработен ден?
Как се чества 3 март в България?
Какво е значението на Шипченския паметник?
Каква музика е подходяща за 3 март?
За празника
- национален
- неработен