Ден на Съединението

За разлика от 3 март, при който дипломатическото решение е подписано на маса в Санстефано с перо и без оръжие, Съединението на 6 септември 1885 г. не е договорено предварително в традиционния смисъл — то е извършено с действие в Пловдив, а дипломатическото признание е дошло след факта, не преди него. Две различни логики за постигане на едно и също: националното обединение. И двете са в официалния календар като национални празници с устойчива традиция на честване и без конкуренция между тях.

На 6 септември 1885 г. Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва в Пловдив — административен акт, подкрепен с въоръжена сила. Действията са инициирани от Тайния централен комитет на Съединението и разчитат на местни въоръжени сили и на правителствена воля в Пловдив. Решението на великите сили следва след факта — Берлинският договор от 1878 г. е нарушен, но Европа приема събитието постфактум. Сърбия обявява война; България я удържа при Сливница. От 1998 г. денят е официален неработен ден. Тържествата се провеждат традиционно в Пловдив — там, където всичко е започнало и където паметта е вградена в градската тъкан и в историческото предание. Сражението при Сливница — ноември 1885 г. — е военното потвърждение на факта, осъществен административно в Пловдив: без него Съединението е щяло да бъде оспорено по различен начин. Двете части на историята — гражданската в Пловдив и военната при Сливница — са неразделни.

Пловдив е устойчиво свързан с 6 септември в националната памет и в официалните чествания. Паметникът на Съединението в центъра на града е централно място за венцелагане и тържества. Историческото събитие е документирано детайлно и е присъствало в учебниците с последователност от края на XIX век насам. Характерът на деня е гражданско-исторически — без религиозна обвивка, без фолклорен пласт, само с конкретна дата и конкретни имена. В това е силата на паметта: историята на Съединението е достатъчно ясна, за да се разказва без митологизиране и без опростяване. Гражданите носят национални символи и трикольори. Тайният централен комитет на Съединението е работил с конспиративна точност в рамките на ограниченията на Берлинския договор — изборът на 6 септември за датата на действието не е случаен, а е резултат от координация между Пловдив и София.

Picks-ите за 6 септември са в исторически регистър с балканска ритмика. „Бедни и богати“ на Тони Дачева и Орк. Кристал работи за историческия момент, в който Съединението е преначертало карти и съдби. „Heroes“ на Орк. Димо Бенд носи точния заряд за пловдивската история от 1885 г. „Царят на нощта“ на Сашо Роман е за вечерта след официалното тържество. „Кючек Перелик“ на Орк. Царски Извор затваря с балканска идентичност без патетика — кючекът по тези земи е бил тук и преди, и след 1885 г.