Девето­септемврийски преврат

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България. На 8 септември сутринта Червената армия навлиза в страната, а на 9 септември на власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Групата партизани, появила се призори в Градската градина до Министерството на войната, не участва в самия преврат — ролята ѝ е приписана дни по-късно, по изрични указания на Георги Димитров. Първото нещо, което новата власт произведе, беше редакция на собствената ѝ биография — и точно то работеше безотказно до 10 ноември 1989 г.

Кючекът разбра втори. Балкантон е държавният звукозаписен монополист от 1952 г. — единствената грамофонна компания в страната, през която режимът прокарва музикалната си политика. Кючекът — ромските и турските прояви на сватбарската музика — е забранен изцяло, заедно с турския и ромския език и зурната. Закон срещу кючека обаче няма: по разказа на Иво Папазов обвиненията се скалъпват като „хулиганство“ и „политическа пропаганда“. На музикантите от „Тракия“ конфискуват регистрационните номера, глобяват ги, бият ги и ги вкарват в затвора, където ги бръснат и ги карат да чупят камъни. Държава, която трябва да измисли състав на престъпление, за да те осъди за танц, вече е казала всичко за себе си.

През 1985 г. тактиката се сменя: от забрана към администриране. Държавна комисия оценява всеки сватбарски оркестър и му дава категория, която определя колко може да взима; всеки оркестър подава и репертоарен списък за одобрение, за да се свири само „чиста“ българска музика. Стамболово е създадено от държавата, за да охранява границите на жанра, и е толкова неудобно, че етикетите „фестивал“, „надпяване“ и „събор“ са му отказани — нарича се „среща“. Папазов отсъства от първото издание: току-що излязъл от затвора, няма право да свири. Жанрът излиза по касети извън държавната система: Хисарският поп сам записва и разпространява първата си касета още през 1983 г.

Останалата сметка е по-едра. Народният съд заседава от 20 декември 1944 г. до началото на април 1945 г. и произнася хиляди присъди. Броят на избитите без съд остава спорен: поименно установените са 2046 (ИИБМ – БАН, 2010 г.), а оценките стигат от 18 000 (Мито Исусов) до близо 27 000 (Диню Шарланов). За цялото управление сметка няма: анкетната комисия на самата партия от 1990 г. брои около сто лагера, а оценките за преминалите през лагери и затвори стигат до 250 000 (Борислав Скочев). През лагера край Ловеч (1959 – 1962), кръстен „Слънчев бряг“, минават над 1500 души; 151 намират смъртта си в лагера. Колко трая преименуването на 822 588 души след 24 декември 1984 г.? Седем седмици. Мавзолеят на Георги Димитров е вдигнат за шест дни още през 1949 г. и съборен между 21 и 27 август 1999 г. — шест дни да го вдигнат, шест дни да го махнат, единственият срок, който тази държава спази два пъти.

Преди репертоарните списъци новата власт одобрява друг списък — с имена. Комунистическата партия, с Отечествения фронт за фасада и с Червената армия зад гърба си, изправя пред „съд“ онези, които са управлявали, командвали и писали: регентите, министрите, депутатите, генералите, журналистите. Елитът е ликвидиран, за да не пречи на онова, което предстои. Обвинението на хартия — „въвличане във войната“ — е срещу правителства, пазили страната от война със СССР. Райко Алексиев е пребит в ареста и умира преди процеса; осъждат го посмъртно — присъдата узаконява вече извършеното.

„Народен“ означава избран от комитетите на Отечествения фронт, без юридически ценз и по правило комунист или ремсист; главният обвинител Георги Петров по-късно сам записва: „действувах като орган на Партията“. НапипАЙ също е орган — на българския кючек. На този се свири. Онзи има диригент — в Москва. „Съд“ пише само на табелата: законът е с обратна сила, присъдата — без обжалване, изпълнението — „неотложно“, а от Москва Георги Димитров телеграфира: „Никой не трябва да бъде оправдан“. На 1 февруари 1945 г. регентите, царските съветници и повечето министри чуват смъртните си присъди и са разстреляни същата нощ, почти без изключение. До началото на април смъртните присъди стават 2730 — сметката не е на историците, а на собствения им правосъден министър Минчо Нейчев, юли 1945 г.; самият Петров брои 2618, от които 1046 изпълнени. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите като необосновани и оневинява почти всички депутати. Законът идва след деянието, отмяната — след разстрела.

Оттук нататък започва носталгията и тя има ценоразпис. Двустаен панел в София струваше 14 304 лева по държавната цена от 1988 г., тристаен — 20 000, при средна заплата под триста лева. За кола внасяш депозит по безлихвена сметка и получаваш номер в списък; за „Лада“ чакаш с години. Закриващият баланс: външен дълг 10,656 млрд. долара в края на 1988 г., мораториум на 28 март 1990 г. и 338,5% скок на цените средно за 1991 г. Ако това ти прилича на ред, значи гледаш само витрината.

Днес 9 септември не е официален празник — беше национален празник на Народна република България до 1990 г., а официалният отговор на датата е 1 февруари, Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Живков беше начело 35 години, получи 7 години затвор през 1992 г., присъдата беше отменена през 1996 г. и до затвор не стигна — изтърпя я под домашен арест. Редът тръгва от Иво Папазов, който плати за жанра с присъда. Минава през „Цигански кючек“ на Орк. Извор — точно онова, което зурната и езикът трябваше да отнесат със себе си. Стига до „Освободете дансинга“ на Ивана: на 10 ноември 1989 г. такава заповед не издаде никой. За тази вечер няма одобрен репертоарен списък. Няма и комисия, която да го поиска.