Ден на бащата

Майката в България има два празника — 8 март и втората неделя на май, и двата се честват паралелно. Бащата има един — 26 декември, който си пробива път между две трапези. Коледната още не е прибрана, новогодишната вече се планира. Бащата е между тях — както през по-голямата част от годината.

Денят на бащата на 26 декември съвпада с православния Събор на Пресвета Богородица — ден, в който Църквата почита и паметта на свети Йосиф. Традициите за деня са още в начален стадий: децата поздравяват бащите с пожелания, картички и малки подаръци. Масови чествания няма; денят е семеен и тих. Датата е неудобна логистично — коледните обеди и вечери вече са минали, а още едно събиране се добавя към и без това наситения семеен период. Бащата обикновено приема поздравлението с умерен ентусиазъм и с усмивка, която казва „нямаше нужда, но благодаря“. В повечето страни Денят на бащата е в третата неделя на юни — традиция, тръгнала от Спокейн, САЩ, през 1910 г.; българският вариант е по-млад, с различна дата, но със същата функция.

Денят е сравнително нов и малко познат — в това е характерът му. Много практики започват точно така: скромно, с неясна дата и с несигурно усещане за легитимност. После стават традиция. Дали Денят на бащата ще е такава след петдесет години, засега никой не може да каже. Днес работи на нивото на картичката и подаръка, без претенции за повече — формат, скроен точно за човека, който на въпроса „какво искаш за подарък“ отговаря „нищо не ми трябва“. Семейната традиция се гради от повтаряне, не от тържественост. 26 декември е в седмицата между Коледа и Нова година, в която всеки ден вече е нечий, и Денят на бащата се е наредил в нея без заявка за първенство. Кючекът тук не е за дансинга, а за хола: усилен колкото да го чуе бащата, без да се събуди целият блок.

Кючеците за Деня на бащата са в директен регистър без излишна сантименталност. „Баща ми е“ на Орк. Никая е буквалното заглавие за деня — без допълнителни обяснения, право в точката. „Дай си сърцето“ на Иван Карачоров - Попа е за бащата с по-деликатна страна, която не се проявява публично, но е налична при правилния повод и правилната компания. „Бетонобъркачка“ на Орк. Пикадили е за бащата, който работи с ръцете си — конкретен профил, заслужаващ конкретна песен без ирония. „Фалшиви Сълзи“ на Тони Стораро затваря 26 декември — сълзите са по-скоро от умора, отколкото от вълнение.