Ден на майката

Хризантемите са в кофите пред цветарницата от петък; ресторантите са резервирани за неделя; децата са направили картичката в петък вечер или събота сутринта — в зависимост от организацията и от класната ръководителка. Денят на майката идва всяка втора неделя на май и не изпраща напомняне. Тези, за които е предназначен, знаят кога е; тези, от чиято страна зависи изпълнението, понякога забравят да уточнят подробностите навреме.

Денят на майката в България се чества втората неделя на май по американски и западноевропейски образец. Придобива популярност след 1989 г. и в днешно време частично замества социалистическия Ден на майката от 8 март, макар двата да съществуват паралелно. Традицията е конкретна: цветя — най-вече хризантеми, рози или лалета — картички, шоколадови бонбони и собственоръчно изработени подаръци от по-малките деца. Семейството се събира на обяд или вечеря в чест на майката. Домашният обяд е по-разпространен от ресторанта и по-очакван от майките в по-голяма степен, отколкото самата трапеза предполага. Форматът е установен след 1989 г. и е приет с еднакво ентусиазъм от детски градини, основни училища и медийната индустрия.

Денят на майката е западен внос, приет без официална церемония и пуснал корени преди да е ставало ясно, че пуска корени. Нещо за отбелязване: майките получават два дни вместо един — 8 март и Деня на майката — без нито едно официално решение по темата и без нито едно оплакване, регистрирано в публичния дискурс. Двата дни имат различен тон: 8 март е по-формален, с по-дълга история; Денят на майката е по-домашен и по-детски по характер. кАЙсетка не избира между двата — двата са налични и двата работят с различни механизми. Осми март носи исторически и политически контекст; Денят на майката е по-личен и по-домашен — разликата е в тона, не в стойността. Майките, получаващи цветя два пъти годишно, обикновено не протестират по темата.

Picks-ите за Деня на майката носят майчината и домашна топлина без излишна сладост. „Мамино анче“ на Влади Марков е директна майчина препратка — заглавието казва всичко необходимо без допълнителни обяснения. „Паскал“ на Орлин Памуков е за майките, чиито деца са пасках по характер — сценарий, документиран с достатъчна честота. „Ученическа любов“ на Тони Дачева и орк. Кристал е за майките с ученици — тематично точно за вторник след май, когато учебната година е почти финалът. Орхан Мурад с „Гурбетчии“ е за майката, която е чела писмата без позволение — сега телефонът звъни веднъж седмично и тя пак знае всичко. Алисия с „Карамел“ затваря деня — след официалния обяд идва частта, в която майката най-после сяда.