Света Моника

Света Моника е родена около 331–332 г. в Тагаст — днешен Алжир, Северна Африка — в благочестиво християнско семейство. Историята ѝ е позната не заради чудеса и не заради мъченическа кръв, а заради едно упорито майчинство: години наред тя измолва със сълзи и молитва обръщането на сина си към Христос. Синът е блажени Августин Ипонски — един от най-големите отци на Църквата, — и целият разказ за майка му стига до нас през неговите „Изповеди“. Тоест паметта на майката е записана с ръката на детето, което тя не е спряла да чака. Кючекът за такъв сюжет свири в минорна гама: репетиция на търпение, без гаранция за финал.

Църквата я почита като образец на майчинска саможертва, търпение и неуморна молитва за спасението на своите деца. Умира през 387 г. в Остия, Италия, малко след кръщението на Августин от свети Амвросий Медиолански — тоест доживява точно момента, за който се е молила, и после си отива. По православния календар се чества на 4 май стар стил, 17 май нов стил, а литургично паметта ѝ обикновено върви заедно с тази на сина ѝ. Празникът е предимно църковен — установен български народен обичай около 4 май няма, никакви трапези, венци или гадания.

Тук е и честната част за търсещите имен ден: българските календари за имени дни поставят Моника на Симеоновден — 3 февруари и 1 септември, — а не на 4 май. Датата 4 май следва църковната памет на светицата, не утвърдена БГ традиция за черпене. Така че ако някоя Моника чака торта точно днес, поводът е житие, а не народен календар. Кючекът поема нататък: за майка, която е чакала години наред, за търпението като жанр, и за онзи рядък край, в който молбата се сбъдва точно навреме. „Молитва“ на Таня Боева държи оста; „Молитва за децата на България“ на Емилия го дърпа към майчинската тревога; „Бог ли те изпрати“ на Софи Маринова пита каквото Моника е питала на глас; а „Мамино Анче“ затваря кръга от страната на детето.