Втори ден на Коледа

Църквата не оставя Рождество да се изпари за една нощ. На 26 декември, втория ден на Коледа, идва Съборът на Пресвета Богородица — денят, в който вярващите се събират на общо богослужение, за да прославят жената, която роди Спасителя Иисус Христос. Оттам и „събор“: не панаир с наденица, а сбор на хора пред Божията майка, непосредствено след Рождество Христово. Логиката е чиста — снощи се роди Христос, днес се благодари на онази, през която мина спасението.

На същия ден календарът вади и роднинската справка на Рождеството: св. Йосиф Обручник, св. цар Давид — родоначалник по плът на Христос, и св. Иаков, брат Господен, пръв епископ Йерусалимски. Тоест целият семеен обков около яслите получава своя ред за поменаване в един ден, което е доста ефективно от страна на църковния устав. Литургично денят е благодарствено възпоменание за ролята на Богородица в спасението — не нов празник, а продължение на вчерашния, все още на един кючек разстояние от трапезата.

В България 26 декември е официален неработен ден и това е основната причина празничната атмосфера да не се изключва. Хората си гостуват, трапезите пак са пълни с месни ястия, плодове, вино и ракия — вторият ден на Коледа е денят, в който свинското от вчера получава втори живот, а ракията трети. В по-новата, неформална традиция денят се чества и като Ден на бащата, тихо прикачен към Йосиф Обручник, който в цялата рождественска сцена върши най-незабележимата, но най-практична работа. Точно тук кючекът поема — след два дни трапези и роднини акордеонът е единственото нещо, което още има сила да вдигне някого от стола.

За този втори ден, който е половин литургия, половин продължена гощавка, подборът върви по бащинско-семейната линия и по трапезната. „Дай ми тате малко парички“ и „Дай си сърцето“ държат Деня на бащата честен; „Молитва“ и „Бог ли те изпрати“ пазят богослужебния тон, без да го превръщат в проповед; а „Бедни и богати“ изравнява цялата маса — на втория ден на Коледа всички ядат от една и съща тава.