Пръстенът е избран предварително или прибързано — по кутията не си личи. Питането е с думи или с жест — зависи от ситуацията. Отговорът е „да“ — иначе не би имало повод. Кючекът е за вечерта с близките.
Пръстенът е избран предварително или прибързано — зависи от характера на питащия. Питането е с думи или с жест — зависи от ситуацията и от характера на двамата. Отговорът е „да“ — иначе нямаше да има запис в тази категория. След „да“ идва прегръдката, после телефонните обаждания, после събирането на близките. Кючекът е за вечерта с тях. Снимката от момента на питането — или веднага след него — е запазена в телефона и ще излиза на годишнини. От тази вечер нататък двамата са официално ангажирани и всяка среща в следващите дни ще включва въпроса за сватбата.
Сгодяването в България традиционно включва официално искане на ръката от страна на младежа пред родителите на партньора — или директно между двамата, без официален семеен ритуал, в зависимост от семейната традиция. Размяна на годежни пръстени и тържество с близките са стандарт. В по-традиционни семейства родителите са информирани предварително — в по-съвременни изненадата е запазена. Годежният пръстен традиционно е от страна на питащия; мъжете го носят рядко. Тържеството е по-малко от сватбата, но зарядът е сравним — официално е началото. В периода след сгодяването двамата са официално ангажирани, но не и женени — статус, разбиран по различен начин от различните поколения в семейството. Организацията на сватбата започва веднага и е по-ресурсоемка от очакваното.
Времето между сгодяването и сватбата е особено: двамата са официално ангажирани, но не и женени. Организацията на сватбата обикновено започва веднага и бързо поема значителна част от разговорите. Родителите от двете страни, предпочитания и бюджетни позиции. Периодът е радостен и логистично натоварен едновременно. Изборът на зала, на кума и на оркестъра е решението с най-дълъг срок на изпълнение и с най-много мнения от страничните наблюдатели.
„Като тебе втори няма“ на Азис и Ванко 1 е буквалното за деня — никой не е питал за контекст, заглавието го дава. „Дай си сърцето“ на Иван Карачоров е за момента след питането, когато решението е взето и сърцето действително е дадено. „Шампанско и сълзи“ на Ивана е за тържеството с близките. „Jumatate tu, jumatate eu“ на Adrian Minune затваря — половината, станала цяло, формулирана на балкански. Кючекът на сгодяването е за вечерта: официалното е казано, личното е отбелязано, следва всичко останало.
Пожелания
Честито сгодяване — пръстенът е на ръката, следва всичко останало
От „да“ нататък е организация. Нека е приятна
Пожелаваме на двойката — търпение за логистиката и радост за причината
Нека годежът е начало, достойно за сватбата след него
За семействата — добро разбирателство и добра музика на общото тържество