На Световното по футбол България е де факто неутрален зрител от 1998-а. Кючекът не се интересува от квалификации — свири при всеки резултат, включително при чужд.
Последният път, когато България имаше отбор на Световно, беше Франция 1998 — групова фаза, една точка, краят. Преди това, 1994 в САЩ: четвърто място, Стоичков спечели златна обувка, победихме Германия. Разликата между 1994 и 1998 е четири години и цяла вечност, и оттогава насам квалификацията остава теоретична концепция.
Всеки четири години на масата се появява анализ защо „тази година е различно“. Треньорът е нов. Играчите са по-млади. Системата е 4-4-2 с нюанс. Анализът продължава до третото наливане, после масата преминава към бразилски или немски отбор и се установява там до финала. Носталгичната индустрия около 1994-а работи ненатоварено — всеки световен цикъл я рестартира автоматично. Кючекът е свирил на всичко това: на победата, на загубата, на неквалифицирането, на самия разговор за неквалифицирането.
„Наща система 4 4 2“ на Кали е за диванния треньор в теб. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд — за след финалното свиркане, независимо чий е финалът. „Кома“ на Тони Стораро и Константин е за момента, в който спреш да следиш резултата. „Heroes“ на Орк. Димо бенд — за всеки отбор, при който думата е честна.
Пожелания
Дано групата в месинджъра с анализите да не заглъхне преди края на груповата фаза.
Нека изборът на отбор, за който скандираш, се случи преди четвъртфинала — после е неловко.
Дано 1994-а да те посети точно веднъж тази вечер, а не шест пъти.
Кючекът да свири независимо кой печели — той никога не е имал проблем с това.