Розата е от Казанлък. Свещите са дванадесет на брой. Ваната е 150 литра и три часа труд по настройване — кючекът разбира, без да пита колко е струвало розовото масло.
България е сред водещите световни производители на розово масло — Розовата долина около Казанлък дава между 1 и 3 тона годишно. Тази истина рядко минава през ума на човека, наредил дванадесет свещи около ваната и налял 30 мл ароматно масло в пяната. Ритуалът изглежда така: снимка преди влизане, плейлист избиран осем минути, чаша вино на ръба на ваната, първа глътка вода в 18:54, повторно загряване в 19:11, защото „все още не е достатъчно горещо“, телефон „само за да проверя едно нещо“ в 19:14, ваната изстива окончателно до 19:23. Перформансът на релакса е по-изморителен от самото релаксиране. Кючекът е изсвирил на твърде много помени, за да се учуди на разликата между намерението и изпълнението.
„Жаден съм кръчмарю“ на Орхан Мурад е за онзи момент, в който желаеш нещо и не е съвсем ясно какво. „Gipsy Camp“ на Рико Бенд се пуска, когато водата е все пак топла и телефонът е все пак изключен. „Мъка“ на Орхан Мурад — за тишината след края на пяната. „Паскал“ на Орлин Памуков затваря вечерта, без да иска обяснение защо свещите са вече угаснали, преди да е свършила песента.
Пожелания
Дано водата да е топла поне до втората песен.
Нека телефонът да остане на зарядното за целия плейлист — не само за първите три минути.
Дано розовото масло да е истинско, а не от онлайн магазин с доставка от Китай в срок от 14-21 работни дни.
Нека свещите да не изгорят, преди ваната да е напълнена.