Новините от Украйна вървят от февруари 2022 г. без пауза. Коментарите към тях — с още по-малко пауза. Кючекът не взима страна, защото е свирил на твърде много помени, за да си позволи лукса.
Войната продължава. Фейсбук военният анализ също. Откакто влизането в Украйна стана факт, средният българин придоби невиждана компетентност в тактиката на бронетанковите формирования и геополитиката на газопроводите — между третото кафе и чашата на обяд. Масата на вечеря е разделена на два лагера с твърди позиции и е останала такава от 2022 г. Кой е прав — не е ясно. Кой плаща тока — ясно е и тъкмо там реалната загуба е по-конкретна от картата на фронта.
Паралелно с реалната война върви и коментаторската. В нея никой не губи територия, само нерви. Диванните генерали превключват между канали и позиции с ловкостта на хора, за които нищо не зависи от изхода. Кафенето „кой е прав“ върви от февруари 2022 г. без примирие. Кючекът е свирил на достатъчно помени, за да знае, че шумът не е тъгата — тъгата е тихото, което се крие зад него.
Кючекът не информира и не агитира. Тони Стораро — Студ и Орхан Мурад — Мъка са за момента, в който изморените от коментари млъкват най-сетне и в стаята остава само тежестта на нещо, което е реално и далеч едновременно. Радо Шишарката — Бели птици и куршуми носи образа директно, без пояснение. Орк. Бриз — Катастрофа го затваря — не като метафора, а като температура.
Пожелания
Дано коментаторите от дивана поне четат картата правилно, преди да обяснят фронта.
Нека сметката за ток дойде с повече контекст — поне толкова, колкото фейсбук постовете.
Дано войната свърши преди следващата есен. Това е единственото мнение без алтернатива.