Паниката идва на цикли. Брашното свършва в петък. В понеделник кючекът пак свири — все едно нищо не се е случило, защото нищо не се е случило.
Ядрената тревога е циклична и добре документирана — Кубинската криза от 1962 г., последните години на Студената война в средата на 80-те, Залива 1991, 11 септември, и после пак, и пак. В България цикълът идва с характерен набор от действия: изкупуване на брашно, захар и консерви; повишена активност на Facebook-геополитиците, специализирани в обяснения със задна дата; поне един роднина, убеден, че „знаел от началото“; и мрачна вечерна прогноза на масата. Кючекът е единственото нещо, което не участва в театъра — свирил е на сватби и помени през 1962, свирил е на 11 септември, свирил е на всеки от тези поводи, и е спрял да ги брои.
Орк. Ромски Перли — Осама бин Ладен се е появил точно когато е трябвало. Трио Здравец — „Бомбата“ е тук не по ирония, а по точност. Орк. Армани — Потоп и Орхан Мурад — Хиляди слънца завършват плейлиста от различни страни на едно и също нещо — светът е в беда, кючекът продължава. Консервите ще издържат пет години. Паниката — до следващия петък.
Пожелания
Дано брашното в магазина издържи по-дълго от новинарския цикъл — исторически, шансовете са добри.
Нека Facebook-геополитикът в семейството поне е избрал правилната страна — ретроспективно.
Дано следващата световна криза да дойде в работен ден, за да може паниката да се организира по-добре.
Нека прогнозата за края на света да е поне с добро качество на звука — заслужаваме качествена продукция.