Отлагано е шест месеца и решено в три през нощта, с обезболяващо и с обещание, което този път звучи сериозно. Кючекът поема нощната смяна, защото часът е чак другата сряда, а зъбът не е съгласен да чака.
Чакалнята мирише на карамфил и на нечия чужда тревога, а през стената се чува звукът, който всички разпознават, без да го назовават. Влизаш с една болка и излизаш с график. Кючекът в слушалките е единственото нещо в тази сграда, което не иска достъп до устата ти.
Редът в чакалнята е строг и никъде не е написан. Онзи, който излиза, минава покрай теб с ръка на бузата и с поглед, който залата чете моментално — всички правят наум своята прогноза и я задържат за себе си. Детето отпред плаче предварително, за всеки случай, и е единственото честно създание в помещението. Регистратурата иска фамилия, здравна книжка и телефон, на който да те намерят, ако не дойдеш — предвидливост, изградена върху дълъг опит с човешката природа. Въпросът, който наистина занимава залата, не се задава на глас: колко дълго ще трае. Кючекът в слушалките отговаря приблизително — една песен, повторена толкова пъти, колкото се наложи.
Минутите между името, извикано от вратата, и момента, в който столът тръгва назад и таванът става хоризонт, са описани точно в Галена — Паника. Тялото вече е решило, че предстои нещо необратимо, и подава сигнали, които нямат връзка с истинския размер на проблема. Ръцете стискат подлакътниците така, сякаш столът лети. Лампата се навежда, устата се отваря по команда и оттам нататък разговорът е едностранен — питат те неща, на които се отговаря с очи и с едно вдигане на вежда. Страхът си свършва цялата работа още в чакалнята и после стои без задачи до края на процедурата.
Звукът е по-страшен от усещането и точно за тези секунди е Орк. Рико Бенд — Детонация. Анестезията вече работи, половината лице е чуждо имущество, и въпреки това вибрацията тръгва през челюстта, минава покрай ухото и стига до слепоочието. Точно това не се обезболява, защото не е болка — просто честота, която тялото помни от предишния път и разпознава преди мозъка. Кючекът тук не е фон, а насрещен огън: единият ритъм заглушава другия и печели онзи, който е с по-силна колонка. кАЙсетка е свирила по достатъчно чакални и коридори, за да е забелязала, че хората излизат по-спокойни, когато в едното ухо е имало нещо тяхно.
Ивана — Ах, тези пари е за последните метри, от стола до гишето. Сметката за един зъб рядко е за един зъб: снимката вече е показала съседа му, а съседът има собствено мнение по въпроса и то ще бъде изслушано следващия месец. Плащането става на изхода, докато бузата още не се движи — подредба, удобна за всички освен за човека със сметката, защото възражението излиза неразбираемо. Отгоре идват рецептата, препоръката да не се дъвче от тази страна и датата за контролен преглед, която в момента звучи напълно изпълнима.
На улицата бузата се връща бавно и първата глътка вода е тест, който се прави внимателно и с наведена глава. Следващата дата вече е в телефона, конецът е обещан на глас и ще издържи някъде до неделя. Езикът междувременно проверява новата пломба през две минути и няма намерение да спре до довечера — единственият орган в тялото, който работи без почивка и без резултат. Кючекът тръгва пак някъде към ъгъла, защото навън звукът е нормален, огледалцето на дръжка остава вътре и устата отново е твоя.
Пожелания
Дано анестезията да хване от първия път, а не от третия
Нека онзи, който излиза преди теб, да не издава нищо с лицето си
Дано сметката да е за пломба, а не за корен
Нека прегледът след половин година наистина да е след половин година