Куфарът е наполовина пълен. Това означава, че заминаването е реално.
Заминаването на море в България е акт на обществена солидарност с принципа, че нещата могат да се наредят — и кючекът в плейлиста е частта от плана, която се решава преди куфара. Куфарът е наполовина пълен — това значи, че си решил. Другата половина е дрехи, които никога няма да облечеш, и сандали, купени преди три сезона, за случай като този. Спи плеснешком в торбите. Правилно.
В колата е различно. Климатикът работи единадесет минути, после решава, че е свършил своята работа. Тракия лежи пред теб — пряка, безмилостна и задължителна. Двеста километра асфалт, организиран около три бензиностанции и едно кафе от термоса, което вече е само топла вода. Тихомир — Ламборджини влезе в плейлиста, защото нещо в теб смята, че скоростта помага. Не помага. Камионите са там. Всяка лента е заета от камион, пенсионер или трактор без номер, избрал да влезе в живота ти в съботна сутрин.
Кючекът в колата изпълнява конкретна функция: той не украсява пътуването, той го прави поносимо. Орк. Favorit — Slunchev Brqg Varna свири и изведнъж Тракия е по-малко плоска. Не физически — географски Тракия е напълно плоска — но духовно. Изведнъж имаш посока, а не просто дестинация. Разликата е дребна, но реална, и в осем часа сутринта, между Пловдив и Карнобат, дребната разлика е всичко.
Слънчев бряг е изобретен за хора, на които им трябва много шум и малко мислене. Това не е критика — това е описание. Хотелите са наредени като зъби на гребен по крайбрежието, баровете работят от обяд, плажовете са публична собственост с наем за чадъра. Всичко е точно на място. Системата функционира. Ти ще прекараш седем дни с усещането, че се движиш в организирана хаотичност, която е репетирана хиляди пъти — защото е. Сезонът в Слънчев бряг работи от 1958 г. насам, с по-добри резултати от повечето институции в страната.
Созопол е за тези, на които Слънчев бряг изглежда твърде честен. Там улиците са тесни, калдъръмът е неравен и всяка трета вила е обявена за архитектурен паметник. Туристът в Созопол се прибира по-рано, яде по-скъпо и снима повече — защото архитектурата го задължава. Кючекът в Созопол е за след полунощ, когато баровете на стария град заработят и разграничението между „автентичен“ и „туристически“ се разтапя в ракията на ето тая таверна точно тука.
Орхан Мурад — На море е единственото парче, при чието чуване мозъкът автоматично добавя мириса на слънцезащитен крем и морска вода с пясък. Това е условен рефлекс, изработен от двадесет години черноморски сезони. Орхан Мурад е знаел нещо, когато е правил тази песен — или не е знаел нищо и е просто точен, което е по-скъп вид прецизност. Кучетата на плажа, детето, наело надуваемия пеликан, жената с шапката, която е твърде голяма и е точно правилна — всичко това е в тая песен, дори когато не е.
Заминаването е по-хубаво от пристигането. Пристигането е логистика — хотел, ключ, климатик, минерална вода от рецепцията на цената на малко автомобилче. Заминаването е все още абстракция. Докато си на Тракия, морето е обещание. Обещанието е по-голямо от реалното. Морето ще бъде студено или топло, претъпкано или спокойно — факт, който ще разбереш след три часа шофиране. Дотогава е само в главата. Кючекът е там, в тая пролука, между куфара и водата — в осемдесетте километра, когато вече мирише на сол, но все още не си стигнал.
Пожелания
Дано климатикът в колата издържи до Карнобат — а не само до Пазарджик
Нека чадърът в хотела да е по-близо до водата, отколкото пише в резервацията
Дано Тракия да е поносима и камионите да изберат друга лента за тия два часа
Нека морето да е онова, което е в главата, а не само онова, което е в снимките
Дано куфарът да се затвори от първия път — или поне от третия
Нека Орхан Мурад — На море да се завърти точно, когато Слънчев бряг се появи на хоризонта