Гърция спечели Евро 2004. България идва на мача с аргументи за баницата и история за Александър Велики. Кючекът е чувал и двете — и не взема страна, защото не му плащат за това.
Дербито с Гърция е специфично, защото двете страни имат взаимни претенции по всяка важна тема: баницата или тиропитата, хорото или сиртаки, чия е музиката, чие е историческото наследство — и кога точно Александър Велики е сменил паспорта. На терена картината е по-проста: Гърция е европейски шампион от 2004-а, България не е спечелила нищо подобно и последното ѝ участие на Европейско е от същото лято, трите мача, нула точки. Кючекът е свидетел и на двата факта и предпочита да не коментира.
Всяко лято стотици хиляди българи карат към Халкидики. Паспортите минават границата, темпераментът остава от тази страна — в продължение на десет дни, докато гръцкото слънце и гръцкото вино правят всички исторически спорове по-маловажни от следващата порция. „Мразим ги, но почиваме там“ е позицията, формулирана на маса между трета бира и тавата с морски дарове. Кючекът разбира тази логика без обяснение — „Кючек Перелик“ на Орк. Царски Извор е за самото усещане, „Наща система 4 4 2“ на Кали — за мача. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд е за онова, което идва след финалното свиркане, когато двете страни вече не спорят, а само си наливат. „На пазар“ на Орхан Мурад — защото баницата трябва да се купи отнякъде.
Пожелания
Дано реферът е от неутрална страна, иначе ще има основание за следващите двадесет години.
Нека историческият дебат за баницата изчака до края на мача — преди това е нужна концентрация.
Дано Халкидики да е по план за лятото, независимо от резултата.
Кючекът да трае по-дълго от спора кой е измислил хорото.