Когато инфлацията яде, кючекът остава. И кюлчетата — ако имаш.
Златото в България има двама класически собственици: бабата, която го пази под дюшека от 1989 г., и комшията, който купи на върха през 2024-та и сега чака „следващия връх“, за да продаде на печалба. Между тях стои опашката пред Tavex в мола — стабилен показател за обществена паника, по-надежден от данните на НСИ. Когато опашката е до банкомата, инфлацията е под 5%. Когато стигне пресечката, нещо в света е счупено.
Пиковете на търсенето следват предвидима последователност. 2020 — COVID. 2022 — войната в Украйна и инфлация, невиждана от 90-те. Март 2025 — златото прескача психологически прагове, колегата от съседния отдел открива думата „унция“. Април 2025 — Тръмп обявява новите мита, цената прескача за два дни и WhatsApp групите се пълнят със скрийншоти от Tavex App. Зимата на 2025-26 — преходът от лев към евро и опашката пред Tavex до пресечката заради паниката „ще ни вземат парите“. Пролетта на 2026 — поредният рекорд, поредната семейна вечеря, поредният монолог. Винаги е моментът.
Tavex е в почти всеки голям мол, цените се обновяват като борсово табло, физическото инвестиционно злато е освободено от ДДС в ЕС. След всяка нова статия в медиите за собствеността на Tavex опашката става по-дълга, не по-къса. Бабиното злато не задава въпроси; не задава въпроси и този, който го купува.
Кючекът е за деня, в който вадиш стария кашон с гривни, проверяваш цената на унция и осъзнаваш, че бабата е била права от 1989 г. насам.
Пожелания
Дано не купуваш злато на върха — но всички от време на време го правим
Здраве на бабата и на гривните ѝ от 1989 г.
Желая ти търпение и портфейл, който не следи цените всеки час
Tavex никога не спи; ти — да