Анелия дели имен ден с баба Анна на 9 декември — тихият Богородичен празник преди коледната гонка. Уставът разрешава вино и елей, тоест една чаша е официално позволена.
На 9 декември е Аннини — Зачатие на света Анна, майката на Богородица и баба на Христос по майчина линия. Църковно е малък Богородичен празник, отбелязан в устава с разрешение на вино и елей, а всички Анни и производните им черпят, включително Анелиите, които се броят към същото родословно дърво. Денят пада точно преди коледната гонка да завладее декември — тих и почти незабележим.
Името Анелия е късен гост в календара и няма едно чисто значение. Едни го извеждат от Анна — от еврейското Хана, „благодат“ или „милост“; други го връзват с немското Anneliese, сглобка от Анна и Елисавета; трети чуват в него ангелския корен. Речниците се разминават, което е нормално за име, влязло у нас едва през ХХ век. Сигурното е родството: Анелия расте от гнездото на Анна, до Ани и Анета, и точно затова се сеща за декемврийския празник.
Света Анна е съпруга на праведния Йоаким и майка на Дева Мария. Преданието разказва, че двамата дълго нямат деца и понасят обществен укор, докато ангел не им известява, че ще имат рожба — бъдещата Богородица. Датата 9 декември е поставена девет месеца преди Рождество Богородично на 8 септември, тоест празникът отбелязва самото зачатие, началото на веригата, която две седмици по-късно в календара стига до Рождество Христово. Оттук идва и особеното място на Анна сред закрилниците на майките.
В народната традиция денят носи и други имена — Зимна света Анна и Анино зачатие — а самата Анна се почита като покровителка на майчинството, брака и бременните жени. Към нея се обръщат бездетните с най-тихата си молба, защото собствената ѝ история е точно за това чакане: възрастна двойка, дълъг укор и една рожба, дошла късно. Празник, скроен за търпението, което рядко се хвали на глас по трапезите.
В кючешкия прочит Аннини носи едно тихо противоречие. Празникът е за библейска баба, а за цяло едно поколение името Анелия напомня първо за поп-фолк сцената, а не за иконата. Тъкмо този сблъсък прави деня смешен: светица отпреди две хилядолетия и микрофон от нощния клуб, наредени под едно и също име. И двете имат право на своя ден на 9 декември.
Кали — Медовина е за чашата, която уставът разрешава, и за наздравицата в началото на зимата. Сашо Роман — Мой ангеле хваща по-мекия, ангелски прочит на името — тон точно за семейната маса. Глория — Скъпи купи ми нещо е за самочувствието, с което всяка Анелия има право да поиска подарък на своя ден. Взети заедно, трите държат тона на Аннини — една наздравица, една нежност и едно намигване, топло и достатъчно ведро за ранната декемврийска тъмнина.
Аннини свършва тихо, защото баба Анна не е шумна светица, а декемврийските вечери са къси. Родословието беше почетено, чашата — разрешена, а Анелиите изпратени през тихия им празник преди коледната гонка.
Пожелания
Уставът е разрешил вино и елей за деня — рядкото църковно предписание, при което една чаша не е грях, а буквално по устав. Пий със спокойна съвест: одобрено е отгоре.
Кръстена си на жена, чакала дете до старини под обществения укор на цяло село — и получила го чак когато никой вече не се е надявал. Твоят имен ден е паметник на търпението, което никога не влиза в тостовете.
Носиш име, за което и речниците не се разбраха какво значи — благодат, ангел или просто късен внос от ХХ век. Затова пък цяло поколение няма колебание: чуе ли „Анелия“, сеща се за сцената, не за светицата.
Твоят празник е сложен точно девет месеца преди Рождество Богородично — тоест църквата е отбелязала едно зачатие в календара и го брои по-точно, отколкото НОИ брои вноските.