Аннини на 9 декември е зимният празник на света Анна, майката на Богородица, и денят, в който всички Ани черпят. Малък семеен повод, кацнал точно преди коледната лудница да превземе декември.
Аннини на 9 декември е зимният празник на света Анна — майката на Богородица и баба на Христос по майчина линия. Малцина проследяват родословието на светите семейства до такава дълбочина, но точно на този ден баба Анна получава своя ден, а всички Ани черпят. Църковно е малък Богородичен празник, отбелязан в устава с разрешение на вино и елей — тоест точно толкова тържествен, колкото една Ани да си вдигне чаша, без да прекалява.
Името Ани е късата, звучна форма на Ана и Анна, а коренът тръгва от еврейското Хана — „благодат“ или „милост“. Едно от най-меките имена в календара по значение, влязло в българския през гръцкото Άννα с разпространението на християнството по Балканите. От същия корен растат Анета, Анелия, Анита и галеното Анче, всичките с повод да се сетят за празника в началото на зимата.
Света Анна е съпругата на праведния Йоаким и майка на Дева Мария. Преданието, записано в Протоевангелието на Яков, разказва, че двамата дълги години нямали деца и понасяли обществен укор, докато един ангел не им известил, че ще имат рожба — бъдещата Богородица. Датата 9 декември е сложена точно девет месеца преди Рождество Богородично на 8 септември, а от VII век свети Андрей Критски е съставил канон за празника. Името Ани стъпва най-близо до самото начало на тази верига, без изобщо да е в центъра ѝ.
В народната традиция денят е известен още като Зимна света Анна — Анино или Янино зачатие, някъде и Аньовден — а самата светица се почита като покровителка на майчинството, брака и бременните жени. Към нея се обръщат бездетните двойки с най-съкровената си молба, а на трапезата се събира семейството без голям повод, освен това, че една Ани има имен ден. Тих празник, домашен, без гърмежи и без излишен театър.
В кючешкия прочит Аннини е ниска топла нота точно преди декември да завземе всичко с лампички и предколеден стрес. Има нещо честно в това да честваш баба — фигурата, която в българското семейство обикновено държи цялата конструкция изправена, докато другите се снимат за спомен. Ани, Анета и Анелия празнуват спокойно, защото празникът им не се състезава с нищо голямо, а просто топли началото на зимата. Кючекът е за момента, в който семейството се събира без специален повод, освен самото име.
Кали — Медовина е за наздравицата на семейната трапеза, за меда и топлото питие срещу декемврийския студ. Малките пантери — Калинка държи ведрото домашно настроение на масата, събрана около бабиното име. Сашо Роман — Мой ангеле е нежната нота за самата Ани — име, което буквално значи „милост“. Взети заедно, трите песни обрамчват Аннини: наздравица, семейна веселба и една тиха нежност към честваната.
Аннини свършва тихо, защото празникът е семеен, а декемврийските вечери — къси и студени. Чашата беше вдигната, бабата — почетена, а кючекът изпрати света Анна през зимния ѝ ден, преди коледната лудница да започне.
Пожелания
Свети Андрей Критски е написал цял канон за празника ти още през VII век — днес честит имен ден получаваш в три чата и това минава за традиция.
Празнуваш баба Анна — а в българското семейство бабата е архивът: помни всеки рожден ден, всеки имен ден и точно кой на кого какво не е простил от последната сватба насам.
Кръстена си на „милост“, а светицата ти изслушва най-тихите молби на бездетните — на 9 декември вдигаш чаша точно за тяхното търпение.
Датата ти е сложена точно девет месеца преди Рождество Богородично — планирана с точност, каквато твоят предколеден декември така и няма да види.