Аннини на 9 декември е денят на света Анна, майката на Богородица, и всички Анети черпят. Малък Богородичен празник, отбелязан скромно с вино и елей.
Аннини на 9 декември е денят, в който всяка Анета черпи заедно с Ани, Анелии и цялата рода около Анна. Църковно това е малък Богородичен празник — Зачатие на света Анна, — отбелязан в устава скромно, с разрешение на вино и елей, тоест точно толкова, колкото една Анета да вдигне чаша, без денят да претендира за повече.
Името Анета тръгва от Анна, а Анна — от еврейското Хана, което значи „благодат“ или „милост“. По пътя се намесва и френското Анет, умалителна форма на Ан, така че Анета носи двойна мекота: веднъж от корена, веднъж от наставката „-ета“, която в българския превръща едно строго библейско име в нещо по-домашно. В България името беше особено на мода през 70-те и 80-те, така че немалко Анети днес празнуват на възраст, в която денят е повод колкото за черпене, толкова и за обаждане до децата.
Света Анна е майката на Богородица и съпругата на праведния Йоаким — двойка, която според преданието дълги години остава бездетна и понася обществен укор, докато ангел не им известява, че ще имат дъщеря. Датата 9 декември отброява девет месеца назад от Рождество Богородично и бележи самото зачатие. Пълната история е дълга; тук е важно, че Анета празнува началото на веригата, а не финала ѝ.
В народния календар денят е Зимна света Анна — Анино зачатие — и Анна е покровителка на майчинството, на брака и на бременните жени. Именно бездетните се обръщат към нея с най-тихата си молба, а трапезата на Аннини е семейна по устройство: без гости за показ, само хора, които се събират, защото едно име в къщата има повод. Трапезата е зимна и скромна — вино, елей и толкова празничност, колкото декемврийската вечер може да понесе.
В кючешкия прочит Аннини е тих празник, кацнал точно преди декемврийската лудница да завземе календара. Има нещо вярно в това една Анета да празнува скромно — денят ѝ не се състезава с Коледа, не иска гирлянди, а просто топли началото на зимата. Празникът пада в седмицата, в която витрините вече мигат, а рекламите броят дни до Коледа, и точно затова едно тихо черпене на маса звучи почти като бунт. Кючекът е за момента, в който семейството сяда без специален повод освен самото име.
Кали — Медовина държи топлината на зимната трапеза, сладка и бавна като първата чаша. Глория — Скъпи купи ми нещо е за самочувствието, с което всяка Анета има право да празнува деня си. Малките пантери — Калинка връща лекото, ведро настроение на семейното събиране. Взети заедно, трите песни очертават тона на Аннини — топъл, домашен и достатъчно ведър, за да разсее ранната декемврийска тъмнина.
Аннини свършва тихо, защото празникът е семеен, а декемврийските вечери — къси. Чашата беше вдигната, името беше почетено, а кючекът изпрати всяка Анета през тихия ѝ ден преди коледната глъч.
Пожелания
Празникът ти разрешава само вино и елей — уставът е премерил до капка колко ти се полага, преди постът пак да си затвори вратичката.
Кръстена си на Хана — „благодат“ — а най-голямата благодат на 9 декември е, че денят ти пада преди коледната лудница, не насред нея.
На Аннини ти трябват три неща: топло вино, стол до печката и телефон, по който децата още вдигат.
Ти честваш зачатието — самото начало на веригата, която свършва с Богородица; твоята работа е да вдигнеш чаша за старта и да пуснеш декември нататък.