Биляна идва от „биле“ — лековита трева. Чества се на Цветница с всички природни имена. Популярно в Средна България; в народните песни „Биляна платно белеше“ е класически стих.
Биляна е едно от най-нежните и най-български народни имена — кръстено на билката, на лековитата трева. Чества се на подвижната Цветница, заедно с всички природни имена, под покровителството на самия пролетен цикъл, а не на конкретен светец — тоест на единствения началник, който никога не излиза в отпуск и не оставя заместник на телефона.
Името идва от „биле“ — старата дума за лековита трева, за билка. От корена растат Биле, Билянка, Билена — форми на едно име, вкоренено дълбоко в народната ботаника. Кръщелно със зелен, тревист корен, свързано с всичко, което расте по ливадите и лекува — тоест с онзи клон на медицината, който върши работа, без да иска направление и без да те праща на опашка.
Зад Биляна не стои светица — това е народно име, кръстено на растение, а не на мъченица. Но билката в българската култура е повече от трева: тя е лек, магия, връзка с природните сили, събирана в точни дни с точни думи. Жената, която познава билките, е народната лечителка — държала е здравето на цяло село в ръцете си и е имала повече реална власт от която и да е днешна селска поликлиника, при това без чакалня и без работно време от осем до дванайсет с обедна почивка.
Истинският дом на Биляна обаче е народната песен. „Биляна платно белеше“ е сред най-известните български песни — стих, който всеки е чувал, в който Биляна белѝ платно на брега и се провиква на минаващите кираджии. С това самото име е залепнало за народната лирика; Биляна е момата от песните, изпята безброй пъти по седенки и хора. Флиртът, разбира се, оттогава не е напреднал особено — да викаш на минаващите по пътя си остава основната технология на ухажването по селските спирки и до днес.
В кючешкия прочит Цветница с Биляните е пролетен празник с тревист, песенен корен. Биле, Билянки и Билени черпят сред първата зеленина, с достойнството на име, кръстено на лечебната билка. Има някаква логика име за лековита трева да се празнува точно когато тревите се събуждат — рядък случай, в който календарът и ботаниката за веднъж се разбират без спор. Кючекът идва там, където народната лирика отстъпи на съвсем нелиричното веселие.
Малките пантери — Ша ля ля е за ведрата, лека енергия на пролетния празник — толкова лека, колкото билка, напъпила навреме. Тони Дачева и орк. Кристал — Три кила банани е за изобилието на трапезата: за име, кръстено на лечебната трева, лекът този път се оказва в чинията, не в чая. Глория — На мъжете, които не обичах е за по-острата, самоуверена нотка на вечерта — момата от песента порасна и вече сама решава на кои кираджии да вика. Взети заедно, трите минават през целия ден — от ведростта, през изобилието, до дръзката наздравица на един пролетен имен ден.
Цветница с Биляните свършва в мека пролетна вечер, обградена от първа зеленина. Билките напъпиха навреме — едно от малкото неща в тази страна, което се появява без забавяне; песента запази момата на брега; а кючекът изпрати Биляна през цветущия ѝ ден на лековити треви и народна лирика.
Пожелания
Името ти значи „лековита трева“ — единственото здравеопазване в България, което работи без НЗОК, направление и опашка.
Биляна познава билките — лек, магия и тайно знание, събирано в точни дни с точни думи, каквито днес се пазят само в рецептата за лютеница.
Живееш най-вече в народната песен — Биляна белѝ платно на брега и вика на кираджиите, горе-долу нивото на флирт, останало и днес по селските спирки.
Кръстена си на народната лечителка — жената, знаеща билките, е държала в ръцете си здравето на цяло село и повече власт, отколкото днес има цяла селска поликлиника.