Денислав носи „деня“ в корена си и затова празнува на Еньовден — 24 юни, денят на билките и на обърнатото слънце. Ако търсиш какво да пуснеш за черпенето, кючекът вече е избрал.
Денислав вдига чаша на Еньовден — 24 юни, средата на лятото, денят на билките и на слънцето, което според народния календар се завърта и тръгва обратно към зимата. Малко имена сядат толкова удобно точно на този ден: Денислав носи „деня“ направо в корена си, а Еньовден е денят на дните — най-светлият, най-билковият и най-обърнатият към слънцето от цялата година.
Името е чисто славянско и е сглобено от две части — „ден“ (или старинния глагол „дена“, върша, правя) и наставката „-слав“, същата, която стои зад Владислав, Станислав и половин указател. Сглобено, Денислав значи горе-долу „славен като деня“ или „ден на слава“ — име, което обещава успех още преди носителят му да е казал добро утро, типична славянска аритметика, в която славата се раздава щедро и предварително.
Зад Еньовден не стои Денислав, а свети Йоан Кръстител — Рождество на Йоан Предтеча, отбелязано на 24 юни. В църковния календар денят пази паметта на пророка, който кръщава в река Йордан; в народния календар обаче датата отдавна се е сраснала със слънцето и билките. Класическите именици тук са Еньо, Янко и Янка, но „деня“ в Денислав го вписва право в празника на най-дългата светлина — връзка по звук, не по светец, а народният календар рядко пита за разрешение.
Народният Еньовден започва преди изгрев. На разсъмване жените берат билки — по преброяване 77 и половина, колкото да има лек срещу всяка болест и половинка за незнайната — и плетат еньовски венци за здраве. Билките, откъснати с росата, минават за най-силни, именно защото са хванати в този връх на лятото. Вярва се, че който види изгрева на този ден, ще е здрав през цялата година; за Денислав, чието име е буквално издялано от „ден“, това е малко като домашно предимство.
В кючешкия прочит Еньовден е денят, в който половин България подранява да гони изгрев по росни ливади, а другата половина спи и разчита на венеца да свърши работата вместо нея. Денят е за здраве, а здравето по нашите места се проверява най-точно на трапезата — колко издържа човек до сутринта, без билка и без венец. Денислав, който носи славата, закачена в името си, черпи някъде между двете.
Кати — Най ми е добре е точно репликата на именика, който е видял изгрева и вече нищо не му тежи. Орк. Здравец — Газ-Спирачка връзва деня на билките с оркестър, кръстен направо на здравеца, и подава ту газ, ту спирачка по ритъма на кючека. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията около Денислав, събрана да черпи за имения ден. Взети заедно, трите минават през целия Еньовден — от здравето в сърцето му, през билковия ритъм, до купона, който го затваря.
Еньовден свършва в дълга юнска привечер, след която светлината започва бавно да се скъсява. Слънцето се завъртя, билките бяха обрани, а кючекът изпрати Денислав през най-светлия му ден — славен, кажи-речи, като самия ден.
Пожелания
Носиш „деня“ право в корена си, а „-слав“ ти е вписал славата предварително — Владислав и Станислав поне са я заслужили, ти я получаваш по подразбиране.
Празнуваш на деня на дните — най-светлия и най-билковия от годината — а единственият ти подвиг преди изгрева е да не станеш за билки.
Който види изгрева, изкарва годината здрав — ти залагаш на венеца да свърши работата, докато спиш.
Народът бере 77 билки за болестите и половинка за незнайната; половинката е за диагнозата, която тепърва ще си докараш на трапезата.