Денис носи име, посветено на бога на виното, а празнува в деня на билките и слънчевото завъртане. Именният ден е на Еньовден, 24 юни — бери билки на разсъмване.
Еньовден пада на 24 юни, в самата среда на лятото, когато слънцето спира да се качва и започва бавно да се завърта надолу. Денис празнува точно тук — на най-светлия ден, деня на билките и на здравето, когато жените излизат на разсъмване за билки срещу всяка болест. Име, вписано в лятото по-скоро по календар, отколкото по логика.
Самото име идва от гръцкото Дионисиос и значи „посветен на Дионис“ — бога на виното, веселието и плодородието. Коренът се сглобява от „Диос“, родителната форма на Зевс, и „Ниса“, митичната планина, където според легендата бил отгледан младият бог. През латинското Дионисиус името стига до Франция, свива се до Дени и накрая се връща при нас като късото Денис.
Зад Еньовден стои свети Йоан Кръстител — денят е неговото Рождество, сложено право върху лятното слънцестоене. Собственият гръцки светец на името, Дионисий Ареопагит, идва чак на трети октомври, но тук календарът е поставил Денис по-рано — в средата на лятото, между билките и слънцето.
Народният Еньовден започва преди изгрев. Жените излизат по росата и берат седемдесет и седем и половина билки — по една за всяка болест и половинка за болестта без име. Плетат еньовски венци за здраве и гледат изгрева, защото който види как слънцето изгрява на Еньовден, ще е здрав до другото лято. Билка, венец и ранно ставане — цялата аптека на годината, събрана в едно утро.
И тук идва шегата, която България пише сама: име, кръстено на бога на виното и гуляя, празнува в най-трезвия, най-лековит ден от календара. Денис вдига чаша не за Дионис, а за седемдесет и седем билки и един изгрев. Бог на виното, а трапезата почва с чай от еньовче — по-българско от това няма.
Именният ден на Денис е лятна работа, а лятото в България значи двор, скара и хладилник, пълен с бира вместо билки. Докато бабите берат корени по росата, внукът Денис пали въглените към обед и черпи с наливна, не с отвара. Двете лица на един и същ ден — сутрешната аптека и следобедната скара — се разминават учтиво и не си пречат.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията около масата — купонджиите, които име, кръстено на веселието, честно си заслужава. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самочувствието, с което Денис минава през своя летен ден. Орхан Мурад — Ах, жени е топлата класика, която държи трапезата будна, докато лятната вечер се проточи. Взети заедно, трите песни минават през целия Еньовден — от събирането, през показността, до дългата топла вечер.
Еньовден си отива с последната билка и последния кючек, слял бога на виното с деня на здравето в едно име. Слънцето се завъртя надолу, венецът изсъхна на вратата, а Денис вдигна чашата за здраве — единствения гуляй, който лекарят би одобрил.
Пожелания
Носиш име, посветено на бога на виното, а празнуваш в най-трезвия, най-лековит ден от календара — единственият случай, в който България слага чай от еньовче до нещо, кръстено на Дионис.
Името ти сглобява Зевс и една митична планина, където отгледали млад бог — днес същият бог пали въглени в двора към обед и черпи с наливна, не с нектар.
Собственият ти светец, Дионисий Ареопагит, е чак на трети октомври — но календарът те е преместил в юни, с онази лекота, с която българска институция размества всичко освен собствената си отговорност.
Докато бабите берат корени по росата, внукът Денис пали скарата към обед — на ден за здраве единственият билков чай, който ще пипнеш, е този до наливната, за цвят.