Божил празнува на Богоявление — 6 януари, деня на ледения кръст и смелите гмуркачи. Носи „Бог“ направо в началото на името си и черпи в най-богоявленския ден на календара.
Йордановден на 6 януари е Богоявление — денят, в който свещеникът хвърля кръст в ледена вода, а мъже се хвърлят след него да го извадят. Божил не носи името на реката, но си стои сред имениците на този премръзнал празник, с „Бог“ зашит направо в първата сричка на името си.
Името Божил е със славянски, старобългарски произход и израства направо от корена „Бог“. Значението му се чете като „божи човек“ или „даден от Бога“ — име, което поставя божественото в самото начало и после добавя старата славянска наставка. Божил стои в едно голямо семейство от Бог-имена: Богдан, Божидар, Божан, Боголюб, Богомил. Богомил пък е буквален превод, калка, на гръцкото Теофил — „обичан от Бога“. Така че Божил не е форма на Йордан, а роднина на цял род имена, в които Бог е първата дума.
Зад Богоявление не стои светец, а свещено събитие. Празникът отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от свети Йоан Кръстител и е сред дванадесетте велики празника на православната църква — момент, в който според евангелието небето се отваря и Бог се явява. Оттук и името: Богоявление, явяване на Бога. Иронията е чиста — човек с „Бог“ в устата празнува точно в деня, когато Бог се показва над водата.
Българският богоявленски ден превръща това богословие в ледено зрелище. Свещеникът освещава водите — река, язовир или морето — и хвърля кръста, а младите мъже скачат в смразяващата вода да го извадят. Този, който успее, се смята за благословен със здраве през цялата година. На трапезата се прави и курбан. Вярата тук се мери в градуси под нулата и в готовността да се гмурнеш за един кръст.
В кючешкия прочит Богоявление е денят на ледения кръст, курбана и половин указател имена наведнъж. Божиловци черпят рамо до рамо с Йорданци и Данчовци, макар че името им вече казва „Бог“ на глас, докато Йордан носи само реката. Кючекът тук е за момента, когато премръзването отстъпи на топлата трапеза, а изваденият от водата кръст се смени с пълна чаша, стоплила онова, което ледената вода е вкочанила.
Симпатяги — За милиони няма закони е за размаха, с който Божил прави курбана и вдига трапезата. Кали — Медовина е за топлото питие, което размразява след ледената вода. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за издръжливостта, нужна и на гмуркачите, и на празнуващите докрай. Взети заедно, трите песни минават през целия ден на Божил — от размаха, през топлината, до издръжливостта на един леден, но весел празник.
Богоявление свършва в студена януарска вечер, сляла ледена вода и цял род Бог-имена в един празник. Кръстът беше изваден; трапезата остана топла; кючекът изпрати Божил през ледения му ден с „Бог“, останал точно там, където е бил от началото — в първата сричка.
Пожелания
Черпиш редом с Йорданци, но има разлика в дълбочината — тяхното име носи само реката, а твоето казва „Бог“ направо в първата сричка. Една сричка по-близо до небето, и то без да скачаш в леда.
Не си сам с този Бог в устата — цял род стои зад теб: Богдан, Божидар, Божан, Боголюб. Фамилия, в която първата дума на всяко кръщелно е заета предварително, и то от най-голямото възможно име.
Вярата ти този ден не се проверява в църква, а на термометър — за да си благословен със здраве, трябва да скочиш след един кръст в замръзнала вода. Богословие, което се доказва с измръзване, не с молитва.
Носиш „Бог“ в устата всеки ден, но точно на шести януари поводът те застига буквално — Бог се явява над водата тъкмо когато името ти го изрича на глас. Съвпадение, за което никой не те е питал.