Данка празнува на Йордановден, 6 януари — в деня на ледения кръст и Богоявление. Галена форма на Йорданка, така че кючекът за черпенето върви и за Дана, и за Данче.
Данка вади имен ден в най-студения църковен ден на годината — 6 януари, Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледена река и мъже скачат след него. Специфичното при Данка е, че тя не просто празнува край реката, а на практика е кръстена на нея: като галено ехо на Йорданка носи името на самия Йордан, реката, в която започва цялата история. Единствената на масата, чийто произход е воден обект.
Името Данка стъпва на общославянския корен „дан“ — „даден“, от „давам“ — и се чете като „Божи дар“ или „дадена от Бога“. Най-често обаче е съкратена, галена форма на Йорданка (от река Йордан) или на Даниела, и точно оттам идва мястото ѝ на този празник. Дана, Данче и Дани растат от същия корен — все варианти на „дадена“, което за име е доста пасивна автобиография.
Зад 6 януари не стои светец, а събитие. Богоявление отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от Йоан Кръстител — мигът, в който небето се отваря и за пръв път се явяват и тримата наведнъж: Отец, Син и Дух. Затова празникът се казва Богоявление, явяване на Бога. А Данка, като ехо на Йорданка, буквално носи адреса на събитието — реката е и в името ѝ, и в сценария.
Българският Йордановден превръща богословието в ледено зрелище. Свещеникът хвърля кръста в реката или язовира, младите мъже скачат в смразяващата вода да го извадят, а който успее, минава за благословен със здраве за годината. На места се извива и мъжко ледено хоро право в реката. Вярата тук се мери в градуси под нулата и в готовността да скочиш за един кръст — рядък случай, в който набожността изисква медицинско.
Осветената вода носи и собствено поверие — казват, че не се разваля с месеци, затова стои у дома като семеен цяр до другата зима. А Данка държи и стратегическа позиция в календара: 6 януари Богоявление, 7 януари Ивановден, когато половин България черпи наведнъж. Данка е точно на входа на този премръзнал двоен блок — вдига първата чаша, докато Йордановци и Ивановци още се сушат от скока.
В кючешкия прочит Йордановден е денят на ледения кръст и на смелите гмуркачи, а Данка черпи, след като кръстът е изваден. Празникът е самото противоречие: църквата хвърля кръст в леда, трапезата чака с топло вътре, а именичката, кръстена на реката, седи точно на границата между двете. Кючекът се включва в мига, в който премръзването се предаде на печката и на ракията.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за черпенето, което Данка прави, щом кръстът излезе от водата — мехурчета отвътре срещу лед отвън. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за самоуверената Данка начело на трапезата, защото „дадена от Бога“ по презумпция не сяда в края. Кали — Медовина е за топлото питие, което връща онова, което януарската река е взела. Взети заедно, трите кючека минават през целия Данкин Йордановден — от черпенето, през самочувствието, до размразяването.
Йордановден на Данка свършва в студена януарска вечер — кръстът изваден, курбанът изяден, шишето светена вода прибрано на рафта до другата зима. Небето се отвори над реката, чието име тя носи; кючекът изпрати Данка през ледения ѝ ден, стоплена единствено отвътре.
Пожелания
Кръстена си не на светец, а на река — Данка е ехо на Йорданка, тоест на самия Йордан. Единственото име на масата, което по произход е адрес на воден обект.
Празнуваш деня, в който за пръв път се явяват и тримата наведнъж — Отец, Син и Дух над реката, докато ти вдигаш чаша от името на самата вода. Небето се разписва в три екземпляра, ти черпиш.
Отваряш зимния сдвоен празник — шести януари си ти, седми е Ивановден и черпи половин България. Ти вдигаш първата чаша, докато гмуркачите още се сушат от скока за кръста.
Стоиш с единия крак в ледената река, с другия — на топлата трапеза; „Божи дар“ в най-студения църковен ден, стоплен единствено отвътре, защото отвън януари не преговаря.