Данчо празнува на 6 януари — Йордановден, Богоявление, денят на ледения кръст в реката. Данчо е галено име от Йордан и дели най-студения имен ден в календара с официалния си първоизточник.
Йордановден на 6 януари е Богоявление, денят, в който свещеникът хвърля кръст в ледена вода, а мъже се хвърлят след него да го извадят. Данчовци го празнуват заедно с Йорданите — черпят курбан, докато най-смелите още се сушат след гмуркането в реката. За тях денят е кръст, лед и ракия, редуващи се без ясна граница.
Данчо не е самостоятелно кръщелно, а галено име, което с времето се е утвърдило като собствено. Най-често расте от Йордан — от еврейското Ярден, „спускащ се“ или „течащ надолу“, тоест самото име на река Йордан. По-рядко идва от Данаил, „Бог е моят съдия“. От същия корен покарват Дано, Данко, Данка — цяло гнездо галени форми около една свещена река. Данчо дълго остава домашно име, което влиза в църковните регистри късно, а дотогава живее повече в устата на народа, отколкото на хартия.
Зад празника не стои светец, а събитие. Богоявление отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от Йоан Кръстител — момент, в който според евангелието небето се отваря и Троицата се явява наведнъж. Затова денят се казва Богоявление, явяване на Бога. Данчо носи галеното ехо на реката, в която е започнала цялата история на кръщението.
Българският Йордановден превръща това богословие в ледено зрелище. Свещеникът хвърля кръста в реката или язовира, младите мъже скачат в смразяващата вода и този, който го извади пръв, минава за благословен със здраве за годината. На места се извива и мъжко ледено хоро направо в реката, между парчетата лед — ритуал, който се мери в градуси под нулата, не в свещи.
Смешното е, че на 6 януари половин именник празнува наведнъж, а Данчо стои в тази тълпа малко скрит — галено име, което дели деня с официалния Йордан и с ледената вода. Тъжното е, че някой Данчо винаги е този, който скача в язовира заради кръста, а после цяла година го помнят повече за гмуркането, отколкото за здравето. Повечето Данчовци, разбира се, не скачат никъде — стоят на топло, режат курбана и черпят, а гмуркането гледат по новините вечерта. Кючекът хваща именно този момент — когато премръзването отстъпи на курбана и топлата трапеза.
Орк. Кристали — Карам хубава кола е за размаха, с който Данчо пристига на голямото Богоявление. Сашо Роман — Царят на нощта е за самоувереността на именика, седнал начело на трапезата. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за жаждата след ледената вода, когато студът се сменя с топла ракия. Взети заедно, трите минават през целия Данчов ден — от пристигането, през самочувствието, до жаждата на един леден, но весел празник.
Йордановден свършва в студена януарска вечер, слял богословие и ледена вода в един празник. Кръстът беше изваден, курбанът — изяден, а кючекът изпрати Данчо през ледения му ден в сърцето на зимата.
Пожелания
Данчо е галено от Йордан — самото име на реката, „течащият надолу“; носиш в кръщелното си цяла река, в която друг ще скочи вместо теб.
Богоявление е единственият имен ден, който се мери в градуси под нулата: изваждаш кръста от язовира, печелиш година здраве и седмица бронхит и броиш това за печалба.
Половин именник празнува наведнъж на шести януари, а ти стоиш на топло, режеш курбана и гледаш скачащите по новините — най-мъдрият Данчо е сухият.
Денят ти не е кръстен на светец, а на събитие — небето се отваря, Троицата се явява наведнъж, а на трапезата се явява само ракията.