Ивалин празнува на Ивановден, 7 януари — най-многолюдния имен ден в българския календар. Прави се курбан и се събира трапеза, тъй че резервирай цялата вечер: имениците са твърде много за бърза обиколка.
Ивалин влиза в един от най-претъпканите дни в годината: 7 януари, Ивановден, когато половин указател черпи наведнъж и трапезите се редят по цялата улица. Курбанът къкри от сутринта, близките се канят на празничната маса, а името Ивалин трябва да си пробива път през цяла армия от Ивановци, за да го чуе някой сред наздравиците за здраве.
Ивалин е модерна българска форма, поникнала от същия корен като Иван — през гръцкото Йоаннис до еврейското Йоханан, което означава „Бог е милостив“. Окончанието -лин го поставя в едно семейство с Ивелин и Ивилин: по-нови, по-меки разклонения на най-масовото българско име. Отделно, самостоятелно значение за Ивалин никой речник не изписва със сигурност — името носи смисъла на Иван, само облечено в по-съвременна дреха.
Светецът зад деня е Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и после обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание на Ирод. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление. Ивалин наследява точно този покровител: човек, чиято история започва с вода и свършва зле, но чието име оцелява две хиляди години и продължава да ражда нови форми.
В практиката шести и седми се сливат в общо премръзване. На Богоявление свещеникът хвърля кръста в ледената вода и мъжете скачат след него в името на здравето; на другия ден същите тези мъже, вече размразени, сядат на курбана и разказват как са го извадили. Историята расте с всяка чаша — до вечерта кръстът е бил на дъното на цяла река, а не на две педи под леда.
В кючешкия прочит Ивалин е новакът на стара маса. Докато дядо Иван и баба Иванка носят имената си като родов герб, Ивалин е модерната добавка, вписана в семейството някъде след 80-те, когато родителите започнаха да търсят нещо познато, но не съвсем изтъркано. Денят е смешен точно с това: най-новото име сяда до най-старото, двете вдигат една и съща наздравица и никой не проверява кой откога е Иван. Ивалин носи и лек парадокс: звучи ново, но празнува на най-стария колективен имен ден, който страната знае наизуст.
Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю отваря вечерта с първата наздравица, когато жаждата за здраве е още извинение, а не диагноза. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за пълната трапеза, на която всеки Ивалин, Ивелин и Иван е дошъл със своя апетит и своята чаша. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи затваря кръга — веселие без обявен край, точно като имен ден, паднал в началото на януари, когато и без това никой не бърза за работа. Заедно трите изминават дъгата на Ивановден: от първата чаша, през препълнената маса, до нощта, която брои дните напразно.
Курбанът беше изяден; здравето беше пожелано на всеослушание. Ивалин изчака армията от Ивановци да отмине и вдигна своята наздравица последен — модерното име, което все пак се появи на най-старата маса.
Пожелания
На най-многолюдния имен ден в календара името ти трябва да си пробие път през цяла армия Ивановци, за да го чуе изобщо някой — да си Ивалин на Ивановден е упражнение по търпение.
Никой речник не ти изписва отделно значение — наследяваш смисъла на Иван в по-нова опаковка, като продукт без съставки, но с по-хубава кутия.
Светецът ти кръсти Христос в река, а после изгуби главата си заради един танц и едно необмислено обещание на Ирод — и най-святата биография може да свърши на парти.
Родителите ти търсеха нещо познато, но не изтъркано, и се спряха на теб — а после те вписаха за най-стария колективен имен ден в календара, без право на обжалване.