Ивановден е денят на Йоан Кръстител — пророкът, когото народът почита с обредно къпане на именици и младоженци в ледената вода. В кючешкия практически план: денят, в който поне един роднина се хвърля гол в река за камера, а Иван черпи.
Иван е най-масовото българско име и денят му го доказва: на 7 януари половин указател черпи наведнъж. Ивановден идва веднага след Йордановден и Богоявление — трите дни са един непрекъснат зимен блок, в който вярата, студът и ракията се редуват без ясна граница.
Името идва от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, и означава „Бог е милостив“. От този корен израстват десетки форми — Йоан, Иво, Ивайло, Калоян, а в женски вариант Иванка, Йоана, Яна, Ваня — така че когато черпи един Иван, всъщност празнува цяла родословна плетеница. Малко имена са родили толкова много деца.
Светецът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Историята му не завършва добре: обезглавен по прищявка на Ирод, заради един танц и едно необмислено обещание. Църквата почита паметта му на 7 януари, ден след Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледена вода и мъжете скачат след него в името на здравето. Ритуалът с ледената река всъщност е на шести; седми е денят на самия светец, но в практиката двете се сливат в общо премръзване.
Иван е и името на българската приказка: героят, който тръгва по широкия свят да търси късмета си, надхитрява ламята и накрая се жени за царската дъщеря, почти винаги се казва Иван. Затова името носи двойна тежест — то е едновременно най-обикновеното и най-героичното, името на съседа и на приказния юнак. Вариантите му се разклоняват в цяло родословно дърво: Йоан е църковната форма, Иво и Ивайло — по-модерните, Калоян връща средновековния царски отзвук, а Ваньо и Йовко носят селската топлота. Когато на Ивановден вдигнеш наздравица, поздравяваш цяла азбука от форми, всяка с различна възраст, събрани под един светец и един ден.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на неизбежността. Не можеш да минеш без поне един Иван, Ваньо или Ивайло на масата, а някой роднина задължително ще разкаже как навремето е вадил кръста от реката — историята расте с всяка година и с всяка чаша. Кючекът е за момента, в който черпенето надделее над богословието.
Орк. Кристали — Тарикат е за самоуверения Иван, който носи името си като запазена марка и е убеден, че точно неговата версия е оригиналната. Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за трапезата, на която се събират всички Иновци, Йовковци и Калояновци, всеки майстор на своята чаша. Рико Бенд — Gipsy Camp е за втората половина на вечерта, когато премръзналите от реката вече са се стоплили достатъчно, за да станат на хорото. Заедно трите парчета изминават дъгата на Ивановден — от самонадеяното начало, през майсторската среда на трапезата, до разюзданата ѝ втора половина, когато премръзването в реката отдавна е забравено.
Ивановден свършва късно, защото имениците са твърде много, за да се обиколят навреме. Кръстът беше изваден; здравето беше пожелано; кючекът изпрати най-масовото българско име в поредната му претъпкана вечер.
Пожелания
Името ти значи „Бог е милостив“, а светецът, който го носеше, беше обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание — милостта явно работи на смени.
Свети Йоан кръсти Христос в Йордан по служба; ти на седми януари ще скочиш в ледена река заради камерата на някой роднина, и това е горе-долу същият кръст.
Половин указател черпи наведнъж днес — ти не празнуваш имен ден, а участваш в национална операция по едновременно наливане.
Приказният Иван надхитри ламята и се ожени за царската дъщеря; съвременният Иван надхитри опашката на гишето и се прибра, преди да свърши ракията.