Ивана е женската форма на най-масовото българско име и черпи на 7 януари, редом с всички Ивановци. Ако търсиш кючек за имен ден без много обяснения, три са готови по-долу.
На 7 януари България черпи на едро, но зад армията Ивановци стои и женската половина на указателя — всяка Ивана, Иванка, Йоана и Ваня вдига чаша в същия ден. Ивановден идва веднага след Богоявление, наричано още Йордановден, така че когато Ивана сяда на трапезата с курбана, зимният празничен блок вече върви от два дни без пауза.
Ивана е женската форма на Иван, а коренът е един и същ за двете: еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, което означава „Бог е милостив“. От този корен израстват Иванка, Ива, Йоана и Ваня — все едно и също име, облечено в различни дрехи. Йоана остава по-близо до църковния канон, докато Ивана и Иванка стават народната, светска форма, влязла масово в българските кръщелни през Възраждането. Затова, когато една Ивана черпи, до нея често празнуват и Ваня, и Йоана, без някой да си направи труда да обяснява родството.
Поводът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Църквата го споменава на 7 януари, ден след Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледената вода. Ивана носи неговото име в женски вариант, макар че малко от имениците се сещат за пустинята и акридите, докато режат курбана.
Народният обичай на Ивановден е мокър: кумовете или деверът публично поливат с вода младоженците, венчани през изминалата година, а на имениците също се полива за здраве и плодородие. Ивана, кръстена на човека, който кръщава с вода, лесно се озовава заляна на прага си в най-студения възможен ден — символиката е безупречна, тръпката — истинска.
В кючешкия прочит Ивановден за една Ивана е ден на чуждата сянка. Мъжкото име е толкова масово, че женското върви в комплект с него — все някой ще подхвърли „а, кръстена на дядо си Иван“, дори когато не е вярно. Кючекът е за момента, в който Ивана реши, че днес празникът е неин, а не наследствен.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за първата наздравица, в която Ивана вдига чаша под песен на певица със собственото ѝ име — съвпадение, което никоя друга Ивана не пропуска да отбележи. Глория — Скъпи купи ми нещо е за средата на вечерта, когато подаръците закъсняват, а имениците напомнят, че имен ден без внимание е просто вторник. Годжи — Cha-cha Chalga е за втората половина, когато трапезата се вдига на крака и родството между всички Ивановци и Ивани се празнува с ханш, а не с речи. Заедно трите парчета изминават дъгата на деня — от наздравицата с намигване, през ловджийското чакане на подаръка, до разиграната ѝ втора половина, в която името най-сетне е само нейно.
Ивановден свършва късно, защото и женската половина на указателя иска своя ред след Ивановци. Курбанът беше изяден; здравето беше поръсено; кючекът изпрати Ивана в поредната ѝ вечер, взета назаем от най-масовото българско име.
Пожелания
Толкова масово е мъжкото Иван, че твоето върви като негов придатък — все някой ще ти лепне „кръстена на дядо си Иван“, без изобщо да си, и ще го поднесе като комплимент.
Кръстена си на човека, който кръщава с вода — затова на 7 януари някой ще те полее на прага в най-студения възможен ден; символиката е безупречна, останалото го поемат настинката и нервите.
Докато режеш курбана, малцина се сещат, че светецът ти е живял в пустинята и се е хранел с акриди — трапезата ти е с една идея по-заредена от неговата.
Йоана остана в църквата, а ти слезе на улицата — една и съща благодат, изписана веднъж канонично и веднъж на разговорен български.