Иванина празнува на Ивановден, 7 януари, в сянката на хилядите Ивановци около същия зимен курбан. Женската форма на Иван носи същата благодат — само с две срички повече и малко по-тихо.
Иванина е тихата, женската страна на най-масовия имен ден в календара. На 7 януари, докато половин указател Ивановци се черпят на глас, Иванина празнува същия ден, същия курбан и същата трапеза — само под име, което малцина се сещат да добавят в наздравицата. Ивановден идва веднага след Йордановден — същия 6 януари, който църквата чества и като Богоявление — така че двата зимни дни се сливат в един непрекъснат блок от вяра, студ и ракия.
Името Иванина е женската форма на Иван, издължена с наставка, която ѝ придава мекота. Коренът обаче е същият — еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис и старобългарското Йоанъ, което означава „Бог е милостив“. От този корен растат Ивана, Иванка, Ваня и Йоана, а Иванина е по-рядката, по-накитена сестра сред тях — същият светец, същата благодат, само с две срички повече.
Светецът зад деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Историята му тежи, но на Иванина ѝ се пада само далечният отзвук: жена, кръстена на мъжа, кръстен на светеца, кръстил Спасителя. Три пласта кръщение, събрани в едно накитено име.
На седми се прави курбан и се вика цялата рода на трапеза, отрупана с туршия, зеле и топла пита. По стар български навик Иванина често е тази, която готви курбана, а не тази, чието име гръмва първо при наздравицата — женският имен ден се празнува в кухнята, докато мъжкият кънти в хола. Двете стаи все пак се събират около една и съща тенджера.
В кючешкия прочит Иванина е урок по статистика. Когато на 7 януари вдигнеш чаша „за здравето на Иван“, технически честваш и нея, но никой не си прави труда да произнесе женската форма. Иванина е доказателството, че в толкова масов имен ден отделното име се губи в множеството. Кючекът е за момента, в който тя решава, че и нейното здраве се брои, и си налива сама.
Кали — Медовина е за първата сладка глътка на трапезата, за наздравицата, топла като зимна медовина. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се рода, за онези, които не си тръгват, докато свири музика. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за празника, който не спира на седми, а се проточва, сякаш наистина са седем дни и седем нощи. Заедно трите парчета изминават дъгата на деня — от първата топла наздравица, през пълната трапеза, до нощта, която отказва да свърши.
Иванина изкарва Ивановден в сянката на хилядите Ивановци и не се оплаква — знае, че благодатта е една и се дели между всички форми на името. Курбанът беше сготвен; наздравицата беше вдигната; кючекът намери и последната Иванина в претъпкания указател.
Пожелания
Благодат от четвърта ръка: светецът кръщава Спасителя, Иван взима името на светеца, а ти го наследяваш от някой Иван — докато стигне до Иванина, смисълът е минал през толкова ръце, че почти се е изтъркал, но още топли.
На Ивановден има разпределение на труда по пол: Иван вдига чашата в хола, Иванина обръща курбана в кухнята, и името, което гърми първо, никога не е това, което е сготвило вечерята.
Когато вдигнат чаша „за здравето на Иван“, технически честват и теб — само че никой не си прави труда да произнесе двете срички повече, които те правят Иванина.
Никой няма да произнесе цялото ти име в чужда наздравица, затова към края на вечерта го произнасяш ти — вдигаш чаша за здравето на Иванина, буква по буква, и я изпиваш сама.