Ивона празнува на 7 януари, на Ивановден, макар името ѝ да идва от Франция, а не от Иван. Ако си Ивона, черпиш заедно с половината указател — курбан, трапеза и наздравица за здраве.
Ивона празнува на 7 януари, заедно с цялата армия Ивановци, Ванчовци и Ивайловци, които на този ден задръстват всеки указател. Разликата е една: тя е единствената на масата, чието име не тръгва оттам, откъдето всички са сигурни, че тръгва. Курбанът къкри, гостите се стичат, някой вече вдига чаша „за здраве на Иван и на всички производни“ — и Ивона любезно се брои за производна, без всъщност да бъде.
Защото Ивона наистина не е производна на Иван. Идва от френското Yvonne — женската форма на Ив (Yves), а коренът е старогерманското *iw, което значи „тис“: иглолистното дърво, от чиято дървесина правели лъкове. Зад лъскавото западно име седи едно дърво и един лък, нищо църковно. Народната сметка обаче я връзва с Иван — с еврейското Йоханан, „Бог е милостив“ — по простата логика, че „Ив-“ звучи като „Иван“. Затова попада на Ивановден: не по род, а по сричка.
Самият светец е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан, и един от най-почитаните в православието. Пълната му история живее на страницата за празника; тук стига, че Ивона празнува неговия ден, без името ѝ някога да го е докосвало. Той е кръщавал в Йордан; тя е кръстена в едно френско недоразумение — и двамата се озовават на една и съща дата.
Ивановден идва плътно след Йордановден и Богоявление — дните се сливат в един непрекъснат зимен блок, в който вярата, студът и ракията се редуват без ясна граница. Кръстът лети в ледената река на шести, мъжете скачат след него за здраве, а на седми водата вече е забравена; остават трапезата, курбанът и безкрайното обикаляне на именици. Ивона се вписва безупречно — топла стая, студена ракия, а произходът на името е последното, което някой би проверил в тази вечер.
В кючешкия прочит денят е малка комедия на припознаването. Френско име сяда на българска трапеза, вдига наздравица със сливова ракия и цялата стая го третира като роднина на Иван от съседния вход. Никой не отваря речник — и добре, защото речникът щеше да развали вечерта с един тис. Кючекът е точно за този момент: когато принадлежността се решава от това как звучи името, не откъде идва — и никого не го е грижа, стига чашата да е пълна.
Ивана — Шампанско и Сълзи отваря вечерта с най-честната наздравица за имен ден: наполовина шампанско, наполовина сълзи за поредната изминала година. Глория — Ледена кралица е за самата Ивона насред нейния леден януари — короната стои, ракията топли, а тя не се разтапя. Нелина — Бял Мерцедес изпраща нощта така, както започна — с блясък, който не пита за произход. Заедно трите очертават една женска именна вечер: наздравицата, кралицата и белият мерцедес пред входа, който я откарва, преди някой да е стигнал до етимологията.
Ивановден свършва късно, защото имениците са неизброими, а Ивона си тръгва някъде по средата — френско име, което цяла вечер минаваше за българско и не поправи никого. Курбанът беше изяден, здравето — пожелано, а тисът остана там, където му е мястото: в речника, който никой не отвори.
Пожелания
Броят те за производна на Иван и ти любезно не поправяш никого — най-учтивата форма на самозванство, практикувана точно веднъж годишно, на 7 януари.
На Ивановден те приеха не по кръв, а по сричка — едно „Ив-“ съвпадна с Иван и в България това минава за достатъчно доказателство за родство.
Между теб и светеца на 7 януари разликата е точно едно чудо: той влезе в река Йордан да кръсти Христос, ти влезе в българския календар през едно френско недоразумение — и пак делите деня.
Ако някой отвореше речника тази вечер, щеше да види, че идваш от един тис, а не от Иван — затова е добре, че на Ивановден речници не се отварят, а само бутилки.