Калина е растение с червени плодове — народно и красиво. Чества се на Цветница заедно с всички имена, свързани с природата. В чалга-корпуса „калинче“ е класическо умалително обръщение.
Калина е едно от най-красивите български народни имена — кръстено направо на растение, храст с ярко червени плодове, който народната песен и обичай отдавна са превърнали в символ. Чества се на Цветница, заедно с всички имена, поникнали от природата, на подвижната неделя преди Великден.
Името идва от растението калина — на латински Viburnum opulus, познато и като червена калина. Плодовете му, наситено алени и лъскави, са влезли дълбоко в народната образност: калината е символ на моминството, на красотата и на здравето, а червеният ѝ цвят се свързва с любовта и с живота. От корена растат Калинка, Кало, Калиана.
Зад Калина не стои светица, защото това е народно име, изникнало от българската природа, а не от светийския календар. Точно затова се чества с другите цветни имена на Цветница — прикачено към пролетния празник, който покровителства всичко, което расте и цъфти. Има цяла група такива имена — Калина, Малина, Ясмина, Върбинка — кръстени на растения и дървета, свидетелство за това колко близо е стоял българинът до природата, когато е кръщавал децата си.
В народната песен калината се появява постоянно — момата е „стройна като калина“, а червените плодове са метафора за буза, за устни, за самото моминство в разцвет. Да кръстиш дъщеря си Калина значи да ѝ пожелаеш красотата и жизнеността на растението, чийто цвят е самата пролет. В чалга-корпуса пък „калинче“ е класическо умалително обръщение — героинята на не един припев, посветен на нейната прелест.
Така Калина носи име, вкоренено едновременно в ботаниката, във фолклора и в поп-фолка — растение, символ и чалга обръщение наведнъж. Малко имена пътуват толкова свободно от селската песен до дискотечния припев, без да загубят червения си цвят по пътя.
В кючешкия прочит Цветница с Калините е пролетен празник на самата природа. Калинки, Каловци и Калиани черпят сред първата зеленина, с лекотата на име, кръстено на червен храст. Кючекът е за момента, когато символиката на калината отстъпи на съвсем непосредственото пролетно веселие. На Цветница с Калините кючекът звучи като продължение на песента, в която момата е стройна като калина.
Орк. Кристали — Телефони е за лавината от честитки, заливащи именичката на пролетния празник. Тони Дачева — Сладка работа е за приятната, лека страна на деня, посветен на цъфтежа. Глория — Скъпи купи ми нещо е за самоуверената Калина, която на този ден очаква внимание и цветя. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от телефонната лавина, през сладката пролетна лекота, до очакването за жест към именичката.
Цветница с Калините свършва в мека пролетна вечер, обградена от първа зеленина. Червената калина остана символ на моминство и здраве, каквато е била в народните песни от векове. Растението даде името си; червеният цвят остана символ; кючекът изпрати Калина през цветущия ѝ ден в сърцето на пролетта.
Пожелания
Кръстена си направо на храст — Viburnum opulus, ако трябва да сме точни. Малко имена си признават толкова честно, че идват от нещо, което расте в двора.
Калина, Малина, Ясмина, Върбинка — цяла градина, кръстена на растения. Доказателство колко близо е стоял българинът до природата, преди природата да остане само в двора на баба.
Символ на моминство, красота и здраве наведнъж — товар от очаквания, вписан в едно кръщелно на храст, преди да си казала и дума.
Народната песен те направи символ на моминство и здраве; поп-фолкът те съкрати на „калинче“ и те сложи в припев. Втората кариера плаща по-добре.