Калоян е Иван с гръцка корона и празнува на Ивановден, 7 януари, под същия светец като всички Ивановци. Тръгни рано да честитиш — на този ден имениците са твърде много за един следобед.
Калоян е Иван с претенции за корона и на 7 януари получава своя дял от най-претъпкания имен ден в българския календар. Ивановден вдига цялата рода на Йоан около една трапеза — курбан в казана, поканени близки и наздравици без ясен край — а някъде между тях сяда и по един Калоян, убеден, че точно неговата форма звучи най-достойно от всички.
Името е гръцко и казва това съвсем буквално: Калоян идва от гръцкото калос — „хубав“, „добър“ — залепено за Йоан, гръцката форма на еврейското Йоханан, „Бог е милостив“. В по-старите извори се среща като Калойоан, което езикът с времето свива до по-кратката и благозвучна форма Калоян. Значението е „хубавият“ или „добрият Иван“ — тоест същият масов Иван, само че минал през византийски шивач. В женски вариант името става Калояна.
Поводът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните светци в православието. Историята му не свършва добре: обезглавен по прищявка на Ирод заради един танц и едно необмислено обещание. Но на 7 януари църквата празнува не края му, а мига в реката — ден след Богоявление, когато свещеникът вече е хвърлил кръста в ледената вода. Калоян носи същия корен Йоан, просто с гръцка премяна отгоре, и затова законно сяда на общата маса на Ивановците.
На трапезата има курбан и има обикаляне: имениците са толкова много, че един ден не стига да ги посетиш всичките, а някой Калоян неизбежно е кръстен на дядо си, който пък е носил името на своя дядо. Име като това слиза по родословието като предавана от ръка на ръка чаша — все същата, само устните се сменят с всяко поколение.
В кючешкия прочит Калоян носи товар, който другите Ивановци нямат — царското ехо. Зад формата стои цар Калоян, най-малкият Асеневец, укрепил Второто българско царство, и всеки съвременен Калоян го знае. Затова именикът се държи с една идея повече достойнство от нужното, докато третата ракия не изравни царе и Ивановци на едно и също хоро.
Сашо Роман — Царят на нощта е за самонадеяното начало, когато Калоян още вярва, че короната е негова и вечерта ще му се подчини. Орк. Ицо Бенд — Купонджии хваща средата — трапезата, на която царското достойнство се разтваря в общата глъч на роднините. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за втората половина, когато броенето отдавна е спряло и е останало само хорото. Заедно трите изминават дъгата на деня: от короната, през трапезата, до момента, в който короната е забравена под масата.
Ивановден свършва късно и за Калояновците, защото и те са Ивановци — само с по-висока яка. Короната беше вдигната като наздравица, изпита и оставена да чака следващия седми януари.
Пожелания
Калоян значи буквално „хубавият Иван“ — все едно да кръстиш детето „по-добрата версия“ и после то цял живот да доказва прилагателното пред роднини, които го помнят по пелени.
Зад името ти стои цар Калоян, най-малкият Асеневец, вдигнал на крака цяло царство — ти тази вечер вдигаш само наздравици, и то докато поводът за тях се изгуби някъде между втората и третата чаша.
„Добрият Иван“ звучи като характеристика от кметството — добър, хубав, милостив, и въпреки това пак чакаш реда си сред половин указател съименници.
Носиш името по наследство от дядо си, а той — от своя дядо; цяла династия Калояновци, в която единствената реална корона е кръщелното свидетелство, преписвано на индиго през поколенията.