Трифоновден на 1 февруари е имен ден на всеки Лозен — име, което буквално значи лоза. Народният Трифон Зарезан със зарязването на лозята пада отделно, на 14 февруари.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на Свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото народът е направил покровител на лозарите. За носителя на името Лозен това е повече от заета празнична дата: това е денят, в който самото име се връща у дома. Зимата още държи, лозята чакат първата пръчка да бъде отрязана, а всеки Лозен вдига чаша за реколтата, която тепърва предстои.
Името Лозен идва право от думата лоза и е старо пожелателно име — за плодородие, за дълголетие, за продължение на рода. Кръстеният Лозен носи не абстрактно понятие, а живо растение: пожеланието „да продължи лозата, тоест родът“. В същото гнездо стоят Лозьо, Лозан, Лоза и женското Лозана — цяло семейство имена, покарали от един и същ корен. Малко имена съвпадат толкова точно с празника, на който се падат: Лозен буквално значи това, което Свети Трифон пази.
Самият светец — момче, което според житието пасяло гъски край Апамея в Мала Азия, преди Бог да му даде дарбата да лекува болни и да гони зли духове. Изцелил дъщерята на римски император, а после пострадал мъченически при гоненията на Деций, около 250 година. Църквата го помни като лечител и чудотворец, но народът го е запомнил другояче — като покровител на лозарите и градинарите. За Лозен това е удобно съвпадение: покровителят на лозето пази и името, което носи лозето в себе си.
Народната половина на празника е Трифон Зарезан — денят, в който мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, отрязват ритуално по няколко пръчки и поливат корена с вино за изобилие. После избират „цар на лозята“ — увенчан с венец от лозови пръчки, той обикаля селото и се черпи от къща на къща. Раната по пръчката трябва да събуди лозата; виното върху корена е жертвата за богата реколта. Лозен, кръстен на самото растение, е роден за главната роля в тази сцена.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който се пие с чаша в ръка още докато навън е зима, и се пие с чиста съвест — защото има светец, който на практика го препоръчва. Лозен черпи с достойнството на човек, чието име е вписано в самата лоза, а не заето за случая. Кючекът идва точно когато обредното зарязване отстъпи място на съвсем необредното наливане, венецът на „царя на лозята“ се килне на една страна, а някой вече обяснява надълго защо тазгодишната реколта ще бъде най-добрата.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за наздравицата, вдигната със свито гърло — сладка и горчива в една и съща чаша, точно за зимен именик. Кали — Медовина е за виното, което тръгва да тече и вече не спира, обредно и необредно наведнъж. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за хората, които идват на празника без покана, защото Лозен така или иначе черпи всички. Взети заедно, трите минават през целия Трифоновден — от вдигнатата чаша, през наливането, до купона, който не пита за час.
Трифоновден свършва с килнат венец и празна бъчва, вдигнати за реколтата, която още идва. Лозята бяха зарязани, виното беше налято, а Лозен си легна кръстен точно на това, което цял ден наливаха.
Пожелания
Името ти значи „да продължи родът“ — благородна задача в държава, чиято младеж продължава рода предимно в чужбина.
Свети Трифон изцелил дъщерята на римски император — днес и той щеше да е емигрирал там, където лекуват срещу заплата.
Царят на лозята обикаля селото с килнат венец и се черпи от къща на къща — най-достъпната монархия, която България някога е имала.
Първото вино на празника отива в корена на лозата, не в теб — единствената жертва у нас, след която и жрецът, и богът остават еднакво жадни.