Монка празнува на Симеоновден, 1 септември — денят, в който църковната нова година и есенната оран тръгват заедно. Галено име от семейството на Симеон, с молитвено значение в основата.
Симеоновден пада на 1 септември — дата, която в България носи наведнъж две години. Църковната нова година започва точно тук, а на нивата тръгва есенната оран, така че докато свещеникът отваря новото богослужебно лято, орачът вече впряга воловете. Монките черпят по средата на цялата тази смяна на календари.
Монка е галено българско име от семейството на Симеон — умалителна форма, минала през Мона, женското обръщение към Симеоновците, с добавена наставка -ка. През този род името стъпва на еврейското Шимон, което значи „чут“, тоест изслушан от Бога. Едно от онези имена, чието значение е цяла молитва, свита в две срички; от същия корен растат Мона и Мони. Формата звучи домашно, галено — име за викане през двора, не за представяне в документ.
Светецът зад деня е Свети Симеон Стълпник — аскет от пети век, който прекарва трийсет и седем години върху върха на висок каменен стълп в Сирия, в непрекъснат пост и молитва. Оттам идва и прозвището „Стълпник“. Църквата слага паметта му точно на 1 септември, който по устав съвпада с началото на индикта — византийската църковна нова година, наследена от имперското летоброене. Монка носи в галеното си име тихо ехо от този упорит светец, покатерил се над света, за да го чуе по-добре.
В народния календар Симеон сменя расото за сърп и става „Симеон орач“, познат още като „Симеон сърп“ и „Летен полазник“. Обичаят повелявал сутринта жените да замесят пшенични питки и с тях да захранят воловете преди първата бразда. На този ден не се давало назаем и нищо не се изнасяло от къщата — вярвало се, че заедно с изнесеното „излиза“ и берекетът за цялата година. Практична суеверна счетоводна система: държиш вратата затворена, държиш реколтата вкъщи.
В кючешкия прочит Симеоновден е тих празник на нови начала, натъпкани в един ден — нова църковна година, нова земеделска година, а отгоре на всичко и имен ден. Монките черпят, докато лятото си събира багажа, а стълпникът стои някъде високо и гледа как всички долу пак започват отначало. Малко имени дни носят толкова прагове, скупчени в една дата. Кючекът идва тъкмо когато тежестта на всички тези начала отстъпи на една проста наздравица.
Кали — Медовина е за сладката страна на прага, когато реколтата вече мирише на мед и трапезата се отваря. Глория — Скъпи купи ми нещо е за именичарката, която на своя ден чинно напомня, че поводът иска подарък. Ивана — Шампанско и Сълзи е за наздравицата с онзи горчив привкус, който всеки имен ден носи под мехурчетата. Взети заедно, трите държат Симеоновден между новата реколта, малкото искане и чашата, вдигната за човек с молитвено име.
Симеоновден свършва, когато септемврийската вечер захладнее и двете години се приемат за даденост. Стълпникът остана горе на стълпа си, а Монка вдигна чашата долу — кючекът я изпрати през най-многозначителния ѝ ден на прагове.
Пожелания
На твоя ден нищо не се дава назаем, за да не излезе берекетът от къщата — единственото българско финансово правило, спазвано по-стриктно и от данъчните.
Светецът ти изкара трийсет и седем години на върха на един стълп — ти издържаш трийсет и седем минути на семейната трапеза и вече се чувстваш аскет.
Името ти значи „чута от Бога“ — а в България дори Бог е на изчакване, така че поне някой горе е вдигнал слушалката.
Три нови начала в един ден: църковната година, есенната оран и поредното ти обещание, че това лято е било последното с толкова ракия.