Симеонка празнува на 1 септември — Симеоновден, който е и православна Нова година, и първият ден на есенната оран. Един имен ден, кацнал точно на границата между старата реколта и новата бразда.
Симеонка вдига чашата на 1 септември — Симеоновден, дата, която успява да е едновременно православна Нова година и първият ден от есенната оран. Докато полето чака ралото, а хамбарът брои лятната реколта, Симеонка приема поздравления по средата на смяната между лято и есен, между старото жито и следващата бразда.
Името е женската форма на Симеон и води началото си от еврейското Шимон — „чут“, тоест изслушан от Бога. Коренът е глаголът чувам, така че в две срички стои свита цяла молитва, на която някой вече е отговорил. От същия ствол растат Симеон, Симо и Мони, а Симеонка е женската издънка — по-мека в звученето, но с точно същото значение.
Светецът зад датата е Свети Симеон Стълпник — аскет от пети век, който прекарва трийсет и седем години върху висок каменен стълп в Сирия, в непрекъснат пост и молитва. Толкова крайно отдалечаване от света, че около стълпа му се стичали поклонници отвсякъде — човекът, избягал от суетата, се оказал по-обсаден от всякога. Църквата пък отбелязва деня му като начало на своята година, наследство от византийското летоброене.
В българската къща 1 септември не е за молитва върху стълп, а за хляб и бразда. Народът дори прекръстил светеца според сезона — „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Летен полазник“ — по есенната работа, която денят отваря. Сутринта жените месели пшенични питки и с тях ритуално захранвали воловете преди първата оран, за да тръгне сеитбата с пълни ръце. В същия ден се пазело да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата — вярвало се, че заедно със заетото ще излезе и берекетът, а него никой не го връща.
Оттук Симеоновден е ден на прагове — на новата бразда, на новата църковна година, на есента, която тъкмо е застанала на вратата. Симеонка черпи, докато навън започва най-тежката част от годината, и точно този контраст е кючешки верен за България: наздравица преди работата, а не след нея. Малко имени дни падат толкова точно върху края на едно и началото на друго. Есента ще си дойде без покана; поводът да се вдигне чаша обаче се измисля предварително.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за самата Симеонка на нейния ден, когато масата е нейна и никой не спори. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи разтяга празника отвъд разумното, защото един имен ден рядко се събира в едно денонощие. Теодора — Как ме кефиш е за чистото удоволствие от вечерта, преди утрото да върне ралото на полето. Взети заедно, трите държат Симеоновден между короната, дългото веселие и простата радост от една наздравица.
Симеоновден свършва, когато септемврийската заран изстине и воловете тръгнат по браздата. Стълпникът остана на стълпа си, годината се смени, а Симеонка изпрати лятото с чаша в ръка.
Пожелания
Светецът ти избяга на върха на стълп, за да го оставят на мира — и веднага под него се събра тълпа; твоят стълп е кухнята, а тълпата — роднините, дошли „само за час“.
Празникът ти е наздравица преди най-тежката работа за годината, а не след нея — единственият случай, в който българинът плаща авансово, и то с ракия.
Името ти значи „чута“ — тоест изслушана от Бога; горе поне някой те чува, докато долу всички говорят едновременно и никой не чака ред.
На твоя ден се сменят две години наведнъж, воловете закусват питки преди тебе, а ти вдигаш чаша за здраве — по реда на важността в българското село.