Неделчо празнува на седми юли, на Света Неделя — име, което значи самата почивка. Мъжко кръщелно, взело имен ден от женска светица през общата им дума за седмия ден.
Неделчо празнува на седми юли, на Света Неделя — денят, в който мъжкото име среща женска светица и целия седми ден от седмицата наведнъж. Това е рядко кръщелно: носят го малко хора, но всеки го произнася поне веднъж седмично, без да се сеща за човека зад думата. Неделчовци черпят в разгара на юлската жега, с име, което значи самата почивка.
Името идва право от „неделя“ — седмия ден, а той на свой ред от старобългарското „не-деля“, тоест ден, в който не се работи, ден за почивка. Значението, което носи, е буквално „роден в неделя“ — календарна бележка, превърната в кръщелно. Неделчо е мъжката, галена форма от Неделю и Недялко; от същия корен растат Недко, Недялка и Неди — цяло семейство, закотвено в седмия ден. Смята се и за български превод на гръцкото Кириакос, от „Кириос“ — Господ, защото неделята е денят на Възкресението.
Светицата е Света Неделя, на гръцки Кириакия — „Господня“, раннохристиянска великомъченица от трети век, родена в Мала Азия. По време на Диоклециановите гонения тя отказала да принесе жертва на идолите и предала духа си още преди меча, на седми юли в Никомидия. По времето на Асеневци мощите ѝ били пренесени в престолнината Търново, а патриарх Евтимий ѝ съставил похвала. Така мъжкото Неделчо взима имен ден от женска светица — през общата дума, която значи и седмия ден.
В народната традиция денят на Неделя се пази със стари поверия за въздържане от тежка работа — в неделя не се предеше, не се переше, ръцете почиваха. На светицата са посветени над седемдесет храма в страната, най-много в Благоевградско, Пловдивско и Смолянско, а по благоевградските села са записани и народни песни за нея. Празникът е предимно църковен, така че Неделчо няма голям битов обред — има си име, което само по себе си е инструкция да не се работи.
В кючешкия прочит това е денят, в който България празнува почивката, като не почива никак. Неделчо, кръстен на неделята, най-често черпи в делник — седми юли пада, където си иска в календара, и рядко улучва самата неделя. Има поетична справедливост в това човек на име „не-работи“ да събере на трапезата двайсет души, които цяла вечер няма да седнат.
Радо Шишарката — Шопска салата е за първото нещо на масата, с което тръгва всеки имен ден. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за седемдневното веселие — уместно за име, кръстено на седмия ден. Орхан Мурад — На море е за юлската, ваканционна нагласа, в която пада празникът. Взети заедно, трите минават през целия ден на Неделчо — от трапезата, през седмицата, до лятото.
Седми юли свършва в топла вечер, отбелязала деня на почивката с подобаваща липса на почивка. Неделчо остана кръстен на седмия ден; кючекът го изпрати през него, без нито веднъж да седне.
Пожелания
Името ти значи „не се работи“, а на имен ден събираш двайсет души, които цяла вечер няма да седнат — включително ти. Единственият, който наистина почива на този ден, е самата дума.
Кръстен си на неделята, но 7 юли рядко пада в неделя — тоест човекът на почивката най-често черпи в делник. Календарът има чувство за хумор, само че за твоя сметка.
Взимаш имен ден от женска светица — Кириакия, „Господня“ — през общата дума за седмия ден. Мъжко име, качило се на чужд празник, защото и то, и денят значат една и съща почивка.
Светицата ти предала духа още преди меча да падне; ти носиш деня ѝ, като не вдигаш нищо по-тежко от чаша. От III век до трапезата ти от мъченичеството остана само наздравицата.