Света Неделя

Кириакия на гръцки значи „Господня“ — момиче, кръстено буквално на неделята, деня в края на седмицата. Родена е в Мала Азия през III век, дългоочаквано дете на благочестивите Доротей и Евсевия — от онези родители, които се молят за наследник и получават светица.

Диоклециановите гонения не са мястото за компромиси. Неделя отказва да се отрече от Христос и да принесе жертва на идолите, затова минава през тъмница и жестоки мъчения по цялата програма. Осъдена е да бъде посечена с меч, но се помолва и предава духа си на Бога още преди палачът да замахне — на 7 юли, по преданието 289 г., в Никомидия. Присъдата остава неизпълнена; тя вече си е тръгнала по свой график.

По времето на Асеневци мощите ѝ пътуват до престолното Търново, а патриарх Евтимий Търновски съставя „Похвала на светата великомъченица Неделя“ — литературен жест, който я вписва трайно в календара. Днес над 70 храма носят името ѝ, най-гъсто в Благоевградско, Пловдивско и Смолянско; в Благоевградско са записани и народни песни за нея, което ще рече, че кючек за светицата не е чак толкова кощунствена идея.

Празникът е предимно църковен — празнична света литургия на 7 юли и толкова. Народните обичаи са пестеливи, но едно поверие оцелява: понеже името значи и „неделя“, денят се свързва със стария навик да не се хваща тежка работа. Удобно оправдание, което кАЙсетка признава на драго сърце.

За деня подбрахме две молитви — една за смъртния час, когато Неделя си тръгна сама, и една за българските деца, защото едно дългоочаквано дете е точно нейната графа; един въпрос дали Бог те е пратил, зададен буквално на наследник, изпросен от благочестиви родители; и едно „прошка няма“, което Диоклециан би разбрал по-добре от всеки. И понеже все пак е имен ден, слагаме и химна за всички Нели и Недялки, които тепърва ще пуснат кючек вместо да работят.