Петковден на 14 октомври събира Параскевци, Петковци и Петки под една светица. Именици са всички с име Параскев, Параскева, Петко или Петка — с курбан за здраве и молитва за дома.
Петковден на 14 октомври слага на една маса Параскевци, Петковци, Петки и Параскеви, които рядко подозират, че празнуват едно и също име. Прави се курбан за здраве, женените жени отиват в храма с молитва към Света Петка за здрав дом, а Параскев вдига чашата пръв — неговото име носи гръцкия оригинал.
Параскев идва от гръцкото Параскеви и означава „петък“ — по-точно „приготовление“, денят, в който според традицията се приготвя за съботната почивка. Мъжката форма на гръцкото име ражда българското Параскев, а женската — Параскева. Родният български превод на същия корен е Петко, така че всеки Петко, без да знае, носи в кръщелното си петъка, който гърците наричат Параскеви. Оттам растат Петка, Пепа и Пенка, а мъжете остават Параскев или Петко — две имена с един корен.
Светицата зад деня е Света Петка Българска, известна и като Параскева Епиватска — подвижница от единайсети век в тракийското градче Епиват. Мощите ѝ пътуват през вековете, докато цар Иван Асен Втори не ги пренася в столицата си Търново през тринайсети век и не превръща Петка в покровителка на дома и семейството. Оттам идва и особената близост — тя е „наша“ по начин, по който малцина светци са наши, а Параскев носи името ѝ в мъжки род.
В народния календар Петковден пада в разгара на есента, когато полската работа е приключила и се правят равносметки преди зимата. Около църквите „Света Петка“ се устройват събори, коли се курбан за здраве, а към светицата се обръщат с най-делнични молби — за плодородие, за здрави деца, за лека зима. Празникът е и стопански праг: един селскостопански цикъл свършва, а спокойният зимен сезон започва.
В кючешкия прочит Параскев е името, което трябва да се обяснява на всяка трапеза — гръцко на ухо, но с най-домашната българска светица зад гърба си. Празникът идва точно когато лозето е обрано и годишната сметка е неизбежна — кой се роди, кой замина, колко остана за зимата. Има нещо смешно в мъж, който вдига наздравица за закрилница на дома и жените, и нещо вярно — есенната равносметка минава по-леко, когато на масата седне цяло гнездо роднини с едно и също кръщелно. Кючекът е за момента, когато равносметката отстъпи на трапезата.
Кали — Медовина е за топлата, домашна страна на деня, за меда и уюта на есенната къща. Радо Шишарката — Шопска салата е за пъстрата трапеза, за най-българското ястие, събрало имениците около светицата. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за по-късния час, когато курбанът е изяден и празникът минава към веселата си, жадна част. Взети заедно, трите песни минават през целия Петковден — от домашната топлина, през трапезата, до последната наздравица за Параскев и Света Петка.
Петковден свършва, когато есенната вечер захладнее и чашите се приберат. Мощите изминаха вековете, светицата остана българска, а Параскев отново обясни на масата защо гръцкото му име празнува български петък.
Пожелания
Името ти е гръцко на ухо — Параскеви, „петък“ — но зад него стои най-домашната българска светица; носиш чужд звук и наша закрилница в едно кръщелно.
Ти и всеки Петко сте едно и също име, казано на два езика — той не подозира, ти обясняваш; цяло гнездо роднини с общо кръщелно, седнали да не се разпознаят.
Празникът ти е есенна счетоводна нощ — полската работа свърши, зимата тропа на прага, и докато другите се молят за здрави деца и лека зима, ти пресмяташ наум ще стигне ли брашното до март.
Кръстен си на подвижница, чиито мощи пропътуваха вековете до Търново, за да стане покровителка на дома; ти честваш това с молби за здрави деца и лека зима — най-делничните, които има.