Петковден

Петковден: денят на Света Петка Българска, подвижница от XI век, чиито мощи са пренесени от Търново до Букурещ по пътища, белязани с повече смяна на владетели, отколкото повечето светци биха издържали с достойнство. Покровителката на дома и семейството не е останала на едно място — историята е разпределила присъствието й широко по Балканите. Петко, Петка и Параскева черпят на 14 октомври.

Света Петка Българска е родена в Епивати на Мраморно море и е живяла в XI век. Нейните мощи са пренесени в Търново от цар Иван Асен II в XIII век и са станали предмет на религиозна почит в страната. Впоследствие мощите са прехвърлени в Сърбия, а след това са установени в Букурещ — движение, следвало политическите реалности на региона от поколение в поколение. Светицата е почитана като покровителка на дома и семейството. На Петковден прави се курбан за здраве, омъжени жени посещават храмове за молитва. На местата с черкви „Света Петка“ се устройват събори. Имен ден празнуват Петко, Петка и Параскева.

За разлика от по-военните православни светци, Петка е фигура на дома — нейното покровителство е насочено към прага, трапезата и стабилността на семейството. Тази насоченост обяснява защо Петковден е особено устойчив в по-тихата страна на октомври — без военни паради, без мащабни публични чествания, без официален неработен ден от гледна точка на трудовото законодателство. Просто събор при черквата, курбан и хора, дошли от близкия и по-далечния квартал. Октомврийският характер на деня — с начало на есента вече зад гърба и зимата все още на разстояние — съответства на тона на светицата без излишен ефект. Мощите на Петка Българска, пренесени от Търново в XIII век при цар Иван Асен II и продължили пътя си към Сърбия и Букурещ, са рядък пример за светец с такъв географски маршрут на почитане — от Черно море до Балканите и дунавската равнина без прекъсване на почитта. Събори при черкви „Света Петка“ се устройват в много части на страната на 14 октомври — тихо, без официална програма, с хора, дошли от навик и от вяра.

Picks-ите за Петковден работят в регистъра на деня — семеен, есенен, без агресивно темпо. Орк. Парламент с „Катеричка“ носи нечто домашно и жилаво — катеричката не е монументален образ, но е точен. „Микса на народа“ на Насти и приятели покрива събора при черквата — точно темпото за момента, когато хората се познават и не се налага обяснение. „Робиня съм твоя“ на Тони Дачева и орк. Кристал затваря за Петка, чийто есенен ден носи усещане за неразривна връзка с дома. Орк. Верея с „Линейка“ е за края на събора, когато най-възрастните вече обсъждат чии кръвни са по-лоши.