Василена празнува на Васильовден, първи януари — имен ден, който дели датата с гражданската Нова година. Ако денят ѝ се дави в новогодишния шум, трите песни го изваждат обратно.
Василена празнува на първи януари — деня, в който цяла България се събужда с тежка глава от новогодишната нощ и още държи чаша в ръка. Именният ѝ ден дели датата с гражданската Нова година и със сурвакарите, които тропат по вратите от разсъмване, така че една Василена трябва да напомни доста настойчиво, че денят е и неин, а не само на календара.
Името идва от мъжкото Васил, а през него — от гръцкото Василиос, изградено върху думата василевс, „цар“. Значи буквално „царствена“ — женската форма носи същото величие в основата си, само че в рокля. От същия корен растат Васко, Веси и Василка, но Василена държи цялото име изправено, без да го скъсява.
Поводът зад датата е Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска от четвърти век и един от тримата велики светители на православието — строг богослов, чиято памет църквата пази с тежест. Че паметта на такъв човек се пада точно на първи януари, между фойерверките и наздравиците, е историческа случайност, която празникът търпи с достойнство. Пълната му история живее на страницата за Васильовден; тук стига да се знае, че името на Василена стъпва върху царско значение и върху светец с ръст.
Българският първи януари има свой ясен ритуал — сурвакането. На разсъмване децата обикалят с украсени дрянови пръчки и леко тупат домакините по гърба, редейки пожелания за здраве и плодородие срещу дребен дар. Дрянът е избран нарочно: той цъфти пръв в края на зимата, символ на жилавост, и пожеланието е човек да е як като него цяла година. На трапезата пък се точи баница с късмети и се меси питка „Василица“, която решава чия ще е късметлийската година.
В кючешкия прочит Васильовден е празникът, който трябва да се пребори за вниманието с най-шумната нощ в календара. Една Василена черпи между новогодишните наздравици, отстоявайки правото си на собствен повод, докато масата вече не помни дали пие за нея, за здравето или просто по инерция. Кючекът е точно за този момент — когато фойерверките утихнат и остане само името, царско по значение и напълно достойно за отделна наздравица.
Глория — Ледена кралица е за царската нишка в самото име и за студения първи ден на годината, в който Василена сяда на трона си за двайсет и четири часа. Ивана — Шампанско и Сълзи е за новогодишните наздравици, в които именният ден ту се дави, ту изплува. Кати — Най ми е добре е за спокойното задоволство на човек, който празнува своето, без да чака покана. Взети заедно, трите държат Васильовден изправен срещу новогодишната конкуренция — с корона, шампанско и невъзмутимо самочувствие.
Василена свършва някъде в първия ден на новата година, слята с нея почти до неразличимост. Сурвачките изтупаха гърбовете, баницата раздаде късметите, а името остана да държи чашата си — царско, честито и малко пренебрегнато.
Пожелания
Името ти значи „царствена“, а на 1 януари цяла България се събужда с корона от махмурлук — единствената, която всеки може да си позволи.
Питката за деня се казва „Василица“ — кръстена на светеца, не на теб, макар че уж ти си царската фигура на масата. Дори хлябът носи неговото име, не твоето.
Свети Василий Велики е строг богослов, един от тримата велики светители, с памет, която църквата пази с тежест — и когото календарът е сложил да дели деня си с новогодишния махмурлук на цяла държава. Никой светец не заслужава по-малко тази компания.
Дряновата пръчка те тупа по гърба за здраве, защото дрянът цъфти пръв и е жилав — у нас жилавостта пак се раздава срещу дребен дар.