Василка празнува на Васильовден, 1 януари — деня, в който поводът ѝ се дели с новогодишната нощ. Името е царско по значение и трябва да си извоюва отделна наздравица сред фойерверките.
Васильовден пада на 1 януари — в най-претъпкания слот на целия календар, някъде между тоста в полунощ и махмурлука на закуска. Василка празнува имен ден точно там, притисната от едната страна от фойерверките, а от другата — от сурвакарите, които тупат по гърба. Свещичката на нейната торта трябва да гори достатъчно ярко, за да се различи от заревото навън.
Василка е женската форма на Васил и идва от гръцкото Василиос, от василевс — „цар“. Значението е буквално „царска“ — рядко име носи титла толкова открито в корена си. В ежедневието обаче царската титла се свива до Васка — къса, домашна и без нито един придворен, което е приблизително толкова царско, колкото повечето монархии издържат до обяд.
Поводът е свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска от четвърти век — един от тримата велики светители на православието и богослов с истинска тежест. Че паметта на такъв учен човек се пада точно върху новогодишната глъч, е историческа случайност, която празникът търпи с достойнство и без право на отделен ден. Царското значение на Василка идва право от неговото име.
Българският Васильовден живее чрез сурвакането: на разсъмване децата тръгват с украсени дрянови пръчки и леко тупат домакините по гърба за здраве. Дрянът не е случаен — твърдо, издръжливо дърво, а посланието е човек да е як като него през годината. На трапезата се точи баница с късмети — свити на хартийки пожелания, които решават чия ще е добрата година — и се меси обредната питка „Василица“. Сурвакарите си тръгват с дребни пари и орехи в джоба, тоест единствените на масата, които получават хонорар за поздравленията.
В кючешкия прочит денят е чиста борба за внимание. Василка вдига чашата някъде между два новогодишни тоста и отстоява правото си на собствен повод сред глъчката. Смешното е точно в разминаването: името ѝ значи „царска“, а денят ѝ дели маса с най-шумната нощ в годината, в която никой не вдига тост „за Василка“, преди да е минал тостът за новата година. Редът е ясен и тя го знае — изчаква фойерверките да догорят и чак тогава прибира вниманието за себе си. Кючекът влиза точно в тази пауза.
Сашо Роман — Царят на нощта е за самата новогодишна нощ и за царската нотка, скрита в корена на името. Теодора — Как ме кефиш е за кефа на празника, отстоян въпреки конкуренцията на календара. Симпатяги — За милиони няма закони е за самочувствието, с което Василка сяда начело на масата и не отстъпва стола си. Взети заедно, трите държат нейния ден изправен срещу новогодишния шум — с нощна енергия, кеф и малко царско упорство.
Васильовден свършва някъде в първия ден на новата година, слял се с нея почти до неразличимост. Сурвачките изтупаха гърбовете, баницата раздаде късметите, а Василка си остана царска — макар и само за един ден, който трябваше да дели с цяла страна, и то без да ѝ броят отделен тост. Кючекът обаче я извади за малко напред.
Пожелания
Името ти значи „царска“, а денят ти дели маса с най-шумната нощ в годината — короната ти чака фойерверките да догорят, чак тогава прибира вниманието.
Никой не вдига тост „за Василка“ преди тоста за новата година — редът е ясен, ти го знаеш и изчакваш реда си като на гише.
Дряновата пръчка те тупа по гърба за здраве, защото дървото е твърдо и издръжливо — пожелават ти да си як като него, точно преди махмурлукът да провери докъде.
Паметта на един сериозен богослов от четвърти век се пада точно върху новогодишната глъчка — историческа случайност, която празникът търпи с достойнство, а ти — с аспирин.